Решение № 654 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2009 г.

Решение № 654 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 14.07.2009 г. по гр. д. № 470/2009 г. в частта му, с която Р. ОС, като е отменил решение от 09.03.2009 г. по гр. д. № 2924/2008 г. на Р. РС, е отхвърлил предявеният от Р. И. Й. иск срещу К. [населено място], за сумата над 669,31 лева, предявен на основание чл. 225 КТ. С определение от 23.03.2010 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на решение от 14.07.2009 г. по гр. д. № 470/2009 г. на Р. ОС по жалби на Р. И. Й. и К. [населено място]. Съдът е приел, че в решението е даденото разрешение на материалноправни въпроси от значение за изхода на спора касаещи точното тълкуване на понятието "реално съкращаване на щата" и компетентността на органа, който може да утвърждава ново щатно разписание за общинската администрация, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата. Жалбоподателката Р. И. Й. поддържа, че съдът е постановил неправилно решение в частта му, с която е отхвърлен до пълния му размер искът й за заплащане на обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение. Моли искът й да бъде уважен изцяло. Жалбоподателят К. [населено място] поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено в частта му, с която са уважени предявените искове от Р. И. Й. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 -3 КТ. Моли същите да бъдат отхвърлени. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените искове от Р. И. Й. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и е отхвърлил иска и срещу К. [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2, вр. чл. 225 КТ за сумата над 669,31 лева до 1962 лева, като е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 24/21.07.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съдът като е установил, че ищцата е заемала длъжност "старши специалист Г.", е приел, че уволнението е извършено поради съкращаване в щата на К. [населено място], което е административно подчинено на [община] поле, без да е взето решение от Общински съвет-С. поле за това кои длъжности конкретно в кметството се съкращават, поради което уволнението е незаконно. Прието е, че кметът няма право да утвърждава щатното разписание на общинската администрация, тъй като работодателските му функции се ограничават само до визираните в чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА правомощия, а такова правомощие има общинския съвет, който макар и да е одобрил ново щатно разписание, то е непълно и това води до незаконосъобразност на уволнението поради липса на валидно решение за съкращаване щата на кметството. Съдът е възстановил ищцата на заеманата отпреди уволнението работа и й е присъдил обезщетение за оставането и без работа само до 03.09.2008 г. до когато е доказала, че е останала без работа в резултат на уволнението, а не за шестмесечен период, както тя е претендирала. Настоящия съдебен състав намира, че на поставения въпрос за компетентността на органа, който може да утвърждава ново щатно разписание за общинската администрация, е даден отговор в задължителна практика на ВКС намерила израз в решение от 21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС и решение от 14.05.2010 г. по гр. д. № 3823/2008 г. на ВК. В същите е прието, че Общинският съвет взема само решение за намаляване щатната численост в бюджетното учреждение, а именно кметът е компетентен да изготви щатно и поименно разписание в изпълнение на актове на О. съвет във връзка с работодателската му компетентност по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Що се касае до точното тълкуване на понятието "реално съкращаване на щата", то настоящия съдебен състав намира за правилно разрешението, дадено в решение от 25.02.2009 г. по гр. д. № 3892/2008 г. на ВКС и решение от 24.01.1995 г. по гр. д. № 909/1994 г. на ВС, в които е прието, че съкращаването е законно, ако е налице реално премахване на съответната трудова функция. При така даденото тълкуване на поставените въпроси Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че жалбата на К. [населено място] е основателна. Въззивното решение следва да се отмени съгласно чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК и спорът да се реши от настоящата инстанция, като се отхвърлят предявените от Р. И. искове. Кметът е бил компетентен да изготви щатно и поименно разписание в изпълнение на по общото решение на Общински съвет за намаляване на щатната численост и одобрена обща численост и структура на кметството. Налице е и реално премахване на трудовата функция на именно на Р. И. - "старши специалист Г. ", поради което прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е законно. Тъй като изхода по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ е обвързан от изхода на споровете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, то същият следва да се отхвърли. На основание чл. 81 ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответницата дължи на жалбоподателя направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 180 лева. Предвид изложените съображения, съдът