Определение № 5295 от 18.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2810/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против определение № 1419 от 29.05.2025г. по в.гр.д. № 440/2025г. на АС София, с което е оставена без уважение молбата му, с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на решение № 426 от 8.04.2025г.в частта за разноските. Счита същото за неправилно и желае да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което определеният, на основание чл.38,ал.2 ЗА, размер на адвокатско възнаграждение да бъде намален на 128лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С постановяване на решението си, въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1 577лв.в полза на адвокат С.. В мотивите си е посочил, че при интерес от 500 000лв., възнаграждението, съгласно чл.7,ал.2, т.6 от Наредба № 1/9.07.2004г. възлиза на 24 650лв., като от тях следва да се присъдят 1 577лв., пред вид изхода на делото и размера, до който иска е уважен. Последвало е искане от Прокуратурата, на основание чл.248 ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, в което акцентира на направеното възражение за прекомерност. Същото е оставено без уважение със сега обжалваното определение № 1419 от 29.05.2025г. по в.гр.д. № 440/2025г. на АС София. В мотивите си, съдът – без да обсъди предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК – е изразил становището си, че решението по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС е дава на съда основание за допълнително намаляване на установения в националното право в чл.78, ал.5 ГПК лимит на намаляване, доколкото както то, така и установеният лимит, под който съдът не може да намалява договореният между страните размер на адвокатската услуга, са в защита на свободата на договаряне. В сега подадената частна жалба, жалбоподателят оспорва изводите на съда като счита, че са останали неотчетени следните факти: 1. че във въззивното производство както направените искания, така и въззивните жалби и на двете страни са били изцяло отхвърлени, 2. Че делото е приключило в едно заседание, без да е налице фактическа и правна сложност на спора и 3.че оценяването на услуга по таблица е в противоречие с основни принципи на правото и с житейската логика, това когато липсва оценка на реално положения по случая труд. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивния съд относно дължимото възнаграждение във връзка с осъщественото по реда на чл.38, ал.2 ГПК представителство и намира подадената жалба за частично основателна, отчитайки критериите на чл.78, ал.5 ГПК. Пред въззивния съд, положеният от адвокат С. труд по защита от подадената от другата страна жалба, се изразява в изготвяне на отговор, явяване в съдебно заседание и изразяване на становище. Съобразявайки реално положения труд, видът и характерът на спора – а именно че се касае за въззивно производство, развило се във връзка с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправомерно водено наказателно производство, което производство е приключило в едно открито съдебно заседание, в което са изслушвани становищата на страните, без да са събирани нови доказателства, с оглед обема на осъществената работа, при отчитане на конкретната неусложнена фактическа и правна сложност на спора, съобразно предвиденият минимален размера на възнаграждението по чл.36 ЗА, настоящият съдебен съставът намира, че следва да се намали присъдената сума до размер на 600лв. /т.е. следва да се отменят постановените актове в частта, с която е присъдена сума от 977лв./ Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение