Определение № 134 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2014 г.

Производство по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С молба с вх. № 11570/23.12.2014 г. Ц. С. Г. моли съда да отмени постановеното по нейна молба по делото, определение № 142/24.02.2014 г., с което е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 868/18.12.2013 г. по въззивно гр. дело № 858/2013 г. на Русенския окръжен съд (Р.), с което тя е осъдена да заплати на [фирма] обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за претърпените от него имуществени вреди в размер на 10 225 лв. по изп. дело № 20127600400308 по описа на ЧСИ Ц. Георгиева. Моли също така, съдът да освободи и да й върне, внесеното от нея обезпечение (сочено като „гаранция”) в размер 10 225 лв. В молбата си изтъква, че касационната й жалба е уважена и въззивното решение е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Р., поради което изпълнението на въззивното решение е спряно по силата на закона – чл. 282, ал. 6 от ГПК. Насрещната страна по делото [фирма] не е отговорило на молбата в определения му за това срок. От данните по делото се установява, че с решение № 281/10.12.2014 г. по гр. дело № 3219/2014 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд. е отменено решение № 868/18.12.2013 г. по въззивно гр. дело № 858/2013 г. на Р. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Р.. Пред последния е образувано въззивно гр. дело № 1120/2014 г., по което – след новото разглеждане (а също и след подаването на молбата с вх. № 11570/23.12.2014 г.) е постановено ново въззивно решение № 34/29.01.2015 г., с което е отхвърлен, предявеният от [фирма] срещу молителката Ц. С. Г., иск за сумата 11 303.93 лв. – обезщетение за вреди от незаконосъобразно изпъление по посоченото изпълнително дело. По делото обаче няма данни срокът за касационно обжалване на това ново въззивно решение да е изтекъл, респ. – решението да влязло в сила към настоящия момент. При така установеното, молбата е неоснователна. Обезпечението се освобождава, съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК, ако осъдителният иск, който е уважен с въззивното решение, чието спиране на изпълнението е постановено и е обезпечено, бъде отхвърлен, или ако производството по иска бъде прекратено – с нов влязъл в сила съдебен акт, какъвто в случая не е налице. Ищецът [фирма] би могъл да обжалва постановеното при новото разглеждане на делото – отхвърлително въззивно решение, поради което не е отпаднала нуждата от обезпечаването на спорното по делото право вземане. Няма основание и за отмяна на постановеното по настоящото частно гр. дело определение, с което е спряно изпълнението на първото невлязло в сила, вече отменено от ВКС, въззивно решение. Отмяната на последното, обуславяща спирането на изпълнението му по силата на закона съгласно чл. 282, ал. 6, изреч. 1 от ГПК, което се изтъква от молителката, не съставлява такова изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 253 от ГПК, което да обоснове отмяната на постановеното – в същия смисъл и водещо до същия резултат – спиране на изпълнението, определение по настоящото частно гр. дело на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение