Определение № 6323 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „К. и Д.- В. Д.“-гр. Ардино срещу Определение № 598/24.03.2026 г. на Административен съд (АС) - Кърджали, постановено по адм. дело № 111/2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на едноличния търговец против Уведомително писмо с изх. № 02-090-2600/ 5423 от 11.04.2025г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, по реда на Наредба № 3/10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции за кампания 2023 и е прекратено производството по адм. дело № 111 по описа на АС- Кърджали за 2026 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че изрично е оспорил административния акт с искане за обявяването му за нищожен, което не е обвързано със срок. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото съдът от фактическа страна е установил, че делото е образувано по жалба на ЕТ „К. Д.“ против Уведомително писмо с изх. № 02-090-2600/ 5423 от 11.04.2025г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. От известие за доставяне/връчване от Системата за електронни услуги (СЕУ) и представените извлечения от "Регистър писма за извършени плащания и други актове" е установил, че УП с изх. № 02-090-2600/ 5423 от 11.04.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ е публикувано на 14.04.2025 г. и е изтеглено от жалбоподателя на 17.10.2025 г., поради което срокът за оспорване е изтекъл на 31.10.2025г., петък, присъствен ден. Изводът на съда е, че подадената на 06.03.2026 година жалба е просрочена. Определението е частично правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу уведомително писмо издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за кампания 2022 и кампания 2023 г. В жалбата са изложени твърдения за нищожност – като издадени от некомпетентен орган и за унищожаемост – издадени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдения за нищожност на административните актове са наведени и пред настоящата инстанция. При правилно приложение на разпоредбите на чл. 149, ал. 1 АПК, чл. 28, ал. 1 и 3, чл. 52, ал. 5 ЗПЗП и предвид § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗПЗП (ДВ бр. 85/2024 г.) първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбата, с която е сезиран е просрочена. Изводите му се базират на правилен анализ на установените по делото факти и в съответствие с приложимата нормативна уредба. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 236 АПК настоящата инстанция препраща към тях и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения оставянето на жалбата без разглеждане, в частта й, в която се иска отмяна на уведомителните писма като унищожаеми, е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е прекратил цялото производство по делото, без да отчете, че с жалбата се желае прогласяване на нищожността на административния акт, по изложени съображения в тази насока. Предвид чл. 149, ал. 5 АПК и съдържащото се в жалбата искане за обявяване нищожност на оспореното уведомително писмо, определението следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, в частта й, в която се иска обявяването на акта за нищожен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение