Определение № 64 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 560/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. Г. срещу определение № 60100/15.06.2021 г. по в.гр. д № 1805/2021 г. на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила определение № 1887/27.08.2020 г. по гр. д. № 2196/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 6032/14.04.2020 г. по ч. гр. д. № 1684/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 10.01.2020 г. по изп. д. № 20127860403509 на ЧСИ М. М. - рег. № * по регистъра на КЧСИ. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че същото почива на неверни твърдения, лъжесвидетелства и на отпаднали документи, поради което следва да бъде отменено. Посочва, че в случая е приложено неправилно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което моли определението да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, съставът на ВКС е приел, че определението, с което се потвърждава определение, с което жалбата на длъжника срещу постановлението за възлагане на недвижим имот е оставена без разглеждане, не попада в изключението на т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според него не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. При това положение молбата за отмяна на влязлото в сила определение на Софийски апелативен съд е недопустима. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обжалваното определение противоречи на тълкувателната практика на ВКС. То е съобразено с приетото в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая се иска отмяна на определение извън допустимия предмет на извънредното производство, поради което молбата на Н. П. Г. правилно и законосъобразно е оставена без разглеждане. В подадената частна жалба се съдържат съждения относно допустимостта на молбата за отмяна, но същите не могат да променят правния извод на съда, предвид императивната разпоредба на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.