Определение № 1379 от 04.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4058/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 604/27.01.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2465/2013, с което е потвърдено решение № І-026-150/08.01.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 19326/2012, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди от клевета по чл. 45 ЗЗД. Недоволни от решението е касаторът Г. Г. К., представляван от адв. Г. С. и адв. М. С. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за тежестта на пострадалия да докаже истинността на разгласените обстоятелства и тежестта на деликвента да опровергае презумпцията за вина и по материалноправния въпрос подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти, дали изразяването им е противоправно, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата О. Л. Н. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е доказано авторството на обявлението за прескинференцията, а по отношение на изявленията на проведената пресконференция, е приел, че употребените изрази: „компенсация за А. Н. – несъответстваща на неговите дялове и инвестиции”, „дяловете на Е. Т. са заплатени по някакви нищожни оценки тогава”, „манупулира” и „евакуация на недвижими имоти”, „има сключени договори за процентно изплащане на печалбите … изпълнена е само една незначителна част от тях и това довежда до едни съдебни битки, които аз като част и примерно собственик на една част от тези вземания, които брат ми прехвърли на мен с оглед на това, че е морално разочарован и изтощен от тези битки, станах собственик на част от вземанията” и „П., като „папрур” нито са обидни, нито с тях се разгласяват позорни обстоятелства и съответно не са клеветнически. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси не обуславят решението по делото. Съдът е приел, че деянието не е противоправно, тъй като изявените съждения са оценъчни и не почиват на неверни или позорящи факти, поради което не e изследвал наличието на вреда, причинна връзка и вина. Матералноправният въпрос обуславя решението по делото, но възизвният съд е съобразил установената съдебна практика, че изразяването на оценъчни съждения само по себе си не е противоправно, като е без значение е дали съжденията са верни и дали произтичат от съответните факти. Противоправно е разгласяването на неверни факти и обстоятелства, които са позорящи. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение