Решение № 2450 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10819/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на У. А. М., подадено чрез адвокат З. Бейтулова за отмяна на Определение № 10544/08.10.2024 г., постановено по административно дело № 9067/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Определение № 1173/16.08.2024 г. по административно дело № 489/2024 г. на Административен съд - Търговище. В искането за отмяна и в постъпилите допълнителни писмени становища се сочи основанието по чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК, като се твърди, че У. А. М. е лишен от участие в процеса, вследствие на погрешно възприемане на фактите относно връчването на оспорения от него акт, поради което и жалбата му неправилно е приета за просрочена. Иска се отмяна на посочените съдебни актове, след което делото да се върне на Административен съд – Търговище със задължителни указания. Ответната страна, Директор на ТП на НОИ гр. Търговище посредством писмен отговор и защита, изготвени от старши юрисконсулт Г. Тодорова изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като взе предвид изложеното в искането и приложените по делото документи, достигна до следните правни изводи: Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска, e оставено в сила определение на Административен съд – Търговище, с което жалбата на У. А. М. против Решение № 2153-25-237/01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, поради просрочие на жалбата. Първостепенният и касационният съд са приели, че съобщението за издадения административен акт е редовно съобщено на адресата му на 11.07.2024 г., за което свидетелства приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата срещу акта е подадена на 26.07.2024 г., тоест след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за това. В хода на двете производства, жалбоподателят е бил надлежно представляван от адвокат – пълномощник, който именно е изготвил и подал жалбата срещу административния акт, както и частната жалба срещу определението на Административен съд – Търговище, в които са изложени доводи и възражения по съществото на спора, както и са формулирани съответните искания. Характерът на производствата и възприетите от съдебните състави изводи, не са налагали провеждането на открити съдебни заседания, поради което определенията на Административен съд – Търговище и на Върховния административен съд са постановени в закрити заседания, съгласно разпоредбите на чл. 159 и чл. 234, ал. 1 АПК. Предвид гореописаните процесуални действия и спецификите на правния спор, следва, че начинът по който са проведени съдебните производства по делото е изцяло в съответствие с относимите процесуални правила. С искането за отмяна се оспорва редовността на съобщаване на оспорения административен акт, който въпрос е разрешен от две редовни съдебни инстанции въз основа на съдържащите се по делото доказателства. На практика, молителят цели спорът относно срочността на жалбата му да бъде пререшен от настоящия състав, което е процесуално недопустимо. Производството за отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК по своята същност представлява извънреден способ за защита, тъй като с него се засяга стабилитета на влезли в сила актове, поради което законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. Искането е мотивирано на основание чл. 239, ал.1, т. 5 АПК, като се твърди, че У. А. М. е лишен от участие в съдебните производства. За да подлежи на отмяна съдебен акт на това правно основание, следва да се установи, че страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който, това основание визира допуснато процесуално нарушение от съда, което е лишило страната от възможност да участва в делото, каквото не се установява в случая. Осигурено е участие на жалбоподателя в съдебните производства и същият е бил надлежно представляван от адвокат, поради което не се установя някоя от хипотезите за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основанието по чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК. Предвид изложените мотиви, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Петчленен състав на Втора колегия на Върховният административен съд,