Определение № 7549 от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6216/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Мак Турс“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, [улица] с ЕИК 811020147, чрез законния си представител М. К. – изпълнителен директор, срещу Определение № 1710/03.04.2025г., постановено по адм. дело № 46/2025 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № 595 от Протокол №16/20.12.2024г. на Общински съвет Благоевград. Излагат се оплаквания за неправилност на определението, както аргументи по съществото на спора, като се иска оспореното Определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – Общински съвет Благоевград, редовно уведомен, не взема становище по депозираната частна жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на определението, намира, че частната жалба е основателна по следните аргументи: С докладна рег. № 60-00-564/10.12.2024 год. на Кмета на община Благоевград било предложено Общинският съвет да приеме решение за отнемане Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610232/17.08.2009 год., с титуляр „МАК ТУРС“ АД, поради нереализиране на правата по същото. Като правно основание за провеждане на производството била посочена разпоредбата на чл.79а, ал.1, т.4 от Закона за водите, според която Органът по чл.52, ал.1 от същия закон може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Предложението е било разгледано от Постоянната комисия по икономика, инвестиционно насърчаване и жилищна политика и одобрено. Одобреният диспозитив от докладната записка на Кмета и от Решението на Комисията бил възприет от мнозинството в Общинския съвет и пресъздаден буквално в неговото решение предмет на настоящия спор. Със същото, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ и § 133, ал.9, т.2, б.“г“ от ПЗР на ЗИД на Закона за Водите Общинският съвет обективирал волеизявление, с което едностранно отнема Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610232/17.08.2009 год. на „МАК ТУРС“ АД, издадено от Министъра на околната среда и водите. Със същото решение органът възложил на Кмета на община Благоевград да уведоми „Мак Турс“ АД и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ за взетото решение, като на последно място „упълномощил“ Кмета на община Благоевград да извърши всички правни и фактически действия във връзка с „изпълнение“ на решението. Решението било обжалвано от „Мак Турс“ АД с изложени аргументи както за неговата нищожност, така и за незаконосъобразността му, поради допуснати съществени нарушения материалноправни и процесуалноправни норми. С оспореното определение № 1710/03.04.2025г. по адм. дело № 46/2025 г. по описа на Административния съд-Благоевград жалбата на дружеството е била оставена без разглеждане с мотиви, че oспореното Решение на Общинскиq съвет – Благоевград, не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност, тъй като то обективира етап от процедурата по издаване на индивидуален административен акт – решение за отнемане разрешително за водовземане. Според съдебния състав на съдебен контрол подлежал крайния административен акт, който съобразно разпоредбата на чл. 79а, ал.1, т.4 от Закона за водите следва да бъде заповедта на кмета на съответната община, с което производството ще приключи. Въззивната инстанция намира, че определението е неправилно. Според настоящата съдебна инстанция за характера и действието на даден административен акт следва на първо място да се съди от правния му ефект. Според това дали същият е правопораждащ, правоизменящ или правопрекратяващ, преценката следва да бъде за това дали правно и фактически той въздейства самостоятелно върху правната сфера на своя адресат или създава предпоставки за подобно въздействие чрез спомагане реализирането на императивни правомощия от страна на друг субект на друг субект на публично-правна компетентност. Предвид обстоятелството, че реализирането на този ефект бива постигнато практически чрез диспозитива на съответния административен акт, същият представлява главен белег за характера и функциите на изследвания документ. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспореното решение, като правно основание за постановяването му, действително е посочена нормата на чл.79а, ал.1, т.4 ЗВ, вр. чл.52, ал.1 ЗВ, като компклесно тези норми предоставя на кмета на съответната община компетентност да отнеме предоставено на трето лице разрешително за водоползване след решение на общинския съвет. Предоставянето на права, свързани с водните ресурси на страната може да бъде разглеждано, както като форма на управление на общинско или държавно имущество, така и като разпореждане (заради сериозния им обременителен ефект), в зависимост от срока на разрешителното. В този смисъл, доколкото компетентността за предоставяне и отнемане на комплексни разрешителни е непрактично да бъде определяна в зависимост и след преценка на от индивидуални характеристики на съответното разрешително, както и с цел гарантиране постигането на състояние на правна сигурност в този вид отношения, законодателят е предвидил предварителна санкция на общинския съвет за всички разрешителни, касаещи общински или предоставени на общините държавни обекти за ползване, ирелевантно от техния срок на действие или съвкупност от предоставени правомощия. В тази хипотеза решението на общинския съвет, доколкото не е финализиращо за производството, може да бъде оправомощаващо, задължаващо, съгласуващо или съвещателно по своето естество, но в никакъв случай отменително, какъвто следва да бъде окончателния административен акт, а именно Заповедта на кмета. Това обстоятелство се установява, както бе спомената и по-рано, не от обстоятелствената част на оспорения акт, не от посочените в него фактически и правни основания, а от неговия диспоизитив, тъй като последният е тази част от адм. акт, която практически подлежи на изпълнение. В конкретната хипотеза, видно от диспозитива на оспореното решение същият притежава именно отменителен характер. То не дава съгласие, не оправомощава, не съгласува и не задължава кмета да отнеме комплексното разрешително, предмет на спора, а самостоятелно отнема това разрешително, като по този начин пряко и безусловно въздейства върху правната сфера на жалбоподателя. В подкрепа на това становище са и т.2 и т.3 от диспозитива на същото решение, които са от технически характер и възлагат на Кмета на Общината да уведоми заинтересованите страни за „взетото решение“, както и да извърши всички правни и фактически действия, свързани с „изпълнение на решението“. Т.е. да извърши дейност, процесуално следваща издаването на административния акт. Ако решението не бе краен, финализиращ административното производство акт, то не би съществувала необходимост от уведомяване на заинтересованите страни за него от страна на съвещателния орган, нито този акт би подлежал на самостоятелно изпълнение. Ирелевантно в конкретния случай е намерението и целите, преследване с проведеното производство, тъй като ефектът се преценява чрез крайния резултат, обективиран в разглеждания диспозитив, а той е отменителен по естеството си и пряк, и непосредствен по своя характер. По тази причина, след като самостоятелно е породил постановения ефект и въздейства върху правната сфера на жалбоподателя, този акт би следвало да подлежи на самостоятелно оспорване. Поради това Определение № 1710/03.04.2025г., постановено по адм. дело № 46/2025 г. по описа на Административен съд-Благоевград за прекратяване на производството следва да се отмени и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд