Определение № 254 от 27.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1946/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ЗAД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД / вх. № 21667/12.12.2024 г., потвърдена с молба вх. № 467/10.01.2025 г. /, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3477/20.12.2024г., с присъждане в полза на дружеството разноски за касационна инстанция, предвид недопуснато касационно обжалване по касационната жалба на насрещните страни - М. Й. А., М. А. А. и Б. П. А., лично и като представител на малолетното си дете Е. А. А., против решение № 60/14.03.2024 г. по в.гр.д. № 491/2023г. на Великотърновски апелативен съд. Молителят се позовава на приключило успешно за защитата му касационно производство. Претендира присъждане на договореното и заплатено на процесуалния му представител възнаграждение от 19 200 лева. Ответните страни - М. Й. А., М. А. А. и Б. П. А., лично и като представител на малолетното си дете Е. А. А., чрез пълномощника си - адв. Н. М.-П. – оспорват молбата, като предявена несвоевременно и поради липса на доказателства за извършване на възмездимия разход. Възразяват за прекомерност на претендирания хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1946/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на М. Й. А., М. А. А. и Б. П. А., лично и като представител на малолетното си дете Е. А. А., против решение № 60/14.03.2024г. по в.гр.д. № 491/2023г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 254/30.06.2023 г. по гр.д. № 251/2023 г. на Русенски окръжен съд в тази му част и са отхвърлени предявените от касаторите искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за заплащане всекиму на сума, в размер на горницата над 60 000 лева до размера на претендираните 100 000 лева от всеки от ищците- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син, съпруг и баща А. П. А., настъпила при ПТП на 10.09.2019г., по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тежкотоварен автомобил. С определение № 3477/20.12.2024 г. по т.д. № 1946/2024 г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като в определението липсва произнасяне по претенцията на застрахователното дружество, за възмездяване на сторените от същото разноски. Молбата е частично основателна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно - с отговора на касационната жалба. Доказателства за сторване на разноските са постъпили в деня на закритото заседание по делото и преди произнасяне в производство по чл. 288 ГПК, поради което настоящият състав ги приема за своевременно представени, съобразно разясненията дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Договорът за правна защита и съдействие от 18.07.2024 г., с оглед датата на сключване - след постановяване на въззивното решение - независимо от начина на формулиране на предмета му в чл. 1 / за процесуално представителство по въззивно гражданско дело № 491/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, до приключването му / установява възложена на процесуалния представител на молителя защита в касационното производство - по обжалване на въззивното решение, в който смисъл следва да бъде възприеман чл. 1, както и петитума на молбата на страната по чл. 248 ГПК. Фактура № 1077/22.08.2024 г. и преводно нареждане от 23.08.2024г. установяват заплащане на договореното възнаграждение, в размер от 19 200 лева, по банков път. Доколкото молбата е депозирана именно от процесуалния представител на страната, заверяване на сметката му с наредената сума следва да се счита потвърдено. Основателно е, обаче, възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица и е задължителна за съда. Следователно, минималните размери по Наредбата не са съобразими, като императивно зададена граница срещу занижаване, при възражение за прекомерност. Защитата на ответника срещу касационната жалба на М. Й. А., М. А. А. и Б. П. А., лично и като представител на малолетното си дете Е. А. А. е осъществена чрез общ отговор срещу общата касационна жалба на ищците. Ограничена е до коментар на приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от въззивния съд, при определяне на обема на съпричиняването. При възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, преценката на съда се основава на съдържанието на осъществената от адвоката защита, действителната фактическа и правна сложност на спора и защитавания материален интерес. Спрямо тези критерии възнаграждение от 19 200 лева с вкл. ДДС се явява прекомерно, с оглед обстоятелството, че защитата на ответника в касационното производство, предвид характеристиката му – по правото, не по фактите - не е изисквала съобразяване на фактологични специфики по претенцията на всеки отделен касатор и е с идентично съдържание по всеки от предявените искове, ограничено до коментар за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Защитеният материален интерес на ответника в касационна инстанция е 160 000 лева, формиран от неприсъдената от въззивния съд разлика по всеки от четирите иска / над присъдените на всеки ищец 60 000 лева и до претендираните от всеки 100 000 лева /, която ответникът оспорва да е дължима. За справедливо, с оглед фактическата и правна страна на спора и защитеният материален интерес, настоящият състав намира възнаграждение от 3 000 лева или 3 600 лева с вкл. ДДС, до който размер молбата следва да бъде уважена. Изцяло неоснователно се явява искането на страната за присъждане на допълнителни разноски, за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция. С решение № 60/14.03.2024 г. по в.гр.д. № 491/2023г. на Великотърновски апелативен съд касаторите са осъдени да заплатят на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД сума, в размер от 18 200 лева, направените пред въззивния съд разноски, но преди всичко – липсва правно основание за коригирането им от настоящата инстанция, при непредприето от страната производство по чл. 248 ГПК пред въззивния съд. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение