Определение № 206 от 04.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1114/2018 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 1706/16.02.2018 г. на ВКС на влязло в сила определение на Сливенския окръжен съд от 16 юни 2017 г. по ч.гр.д.№ 283/2017 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено разпореждане № 6895 от 25 април 2017 г. на Сливенския РС за прекратяване на производството по гр.д.№ 1159/2017 г. на РС Сливен поради недопустимост на иска с правно основание чл.663 ал.3 ТЗ, предявен повторно и е постановено връщане на исковата молба на С. З. Т. срещу С. М. М. в качеството й на синдик на [фирма]. При преценка на допустимостта на молбата за отмяна съдът съобрази следното: В приложното поле на отмяната по реда на Глава двадесет и четвърта на ГПК попадат определена категория съдебни актове. Извънредният характер на производството обуславя приложимостта му само към актове с конкретни правни характеристики, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита чрез извънреден способ за съдебен контрол при изчерпателно изброени и лимитирани фактически състави – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения със същите процесуалноправни характеристики, имащи техните последици, към които единствено могат да се отнесат предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл. 304 ГПК. Влезлите в сила определения, преграждащи развитието на делото, с изключение на определенията по чл.233 ГПК не принадлежат към упоменатите съдебни постановления. Съгласно мотивите към т.6 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК на ВС прекратителните определения с изключения на определенията, основаващи се на отказ от иска, нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита чрез извънреден способ за съдебен контрол. Те не са посочени изрично като съдебни актове, подлежащи на отмяна, а с влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. Силата на пресъдено нещо е неприсъща на определенията, с които делото се прекратява поради неговата процесуална недопустимост. Съдебното постановление, чиято отмяна се иска, е от вида на преграждащите развитието на делото и не се основава на отказа от спорното право, нито се ползва със сила на пресъдено нещо. По изложените съображения молбата на С. З. Т., допълнена в отговор на указанията на Сливенския РС, се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.