Определение № 229 от 02.08.2017 г. на ВКС по д. № 4730/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на В. З., ответник по недопуснатата до разглеждане с определение от 28.04.17 г. касационна жалба на [фирма] срещу посоченото там въззивно решение, за допълване на определението с присъждане на сторените от нея деловодни разноски в размер на 900 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма] я оспорва като недопустима и неоснователна; евентуално прави възражение за прекомерност на разноските на осн. чл.78, ал.5 ГПК. ВКС намира молбата за допустима, като подадена в едномесечен срок от постановяване на определението при приложимост на чл.60, ал.6 ГПК. Налице са предпоставките по чл.78, ал.1 и 3 ГПК за допълване на определението по чл.288 ГПК, като краен за производството пред ВКС акт, с присъждане на сторените от ответницата разноски – касационната жалба не е допусната до разглеждане, а разноските са поискани свъевременно с отговора на жалбата и извършването им в размер от 900 лв. е удостоверено с приложения договор за правна помощ. Основателно обаче е възражението на ответника по молбата [фирма] за прекомерност на разноските – с оглед характера и сложността на делото и приключването му с определение по чл.288 ГПК, ВКС намира, че следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение в по-нисък размер от 600 лв. Поради изложеното, на осн. чл.78 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.