Решение № 14946 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2019 г.

Решение № 14946 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Общински съвет при община Аксаково, чрез адв. Ю. Гюров, против решение № 17 от 9.01.2019 г. постановено по адм. дело № 452/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение по т. 27 от протокол № 030/20.12.2017 г. на Общински съвет при община Аксаково и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение и изискването на чл. 177, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу решение по т. 27 от протокол № 030/20.12.2017 г. на Общински съвет при община Аксаково. Ответната страна – И. Илчева и П. Ковачев, чрез адв. Стефанова, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и отправят искане към съд да остави в сила първоинстанционното решение. Заинтересованата страна - Т. Боевски, чрез адв. А. Донев изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Р. Ковачева и Ж. Попов, чрез адв. Сотиров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Заинтересованите страни – С. Желязкова, Ю. Костов, З. Русиновска, К. Тодоров, Е. Желева, Д. Ангелова, С. Попова, А. Щерева, К. Симеонова, С. Боевски, Е. Николаева, П. Димчева и Д. Харалампиев, не изразяват становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е в съответствие с материалния закон и като правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производствата пред първоинстанционния съд е образувано по жалба подадено от И. Илчева и П. Ковачев против решение по т. 27 от протокол № 030/20.12.2017 г. на Общински съвет при община Аксаково. С оспореното решение съдът е отменил решение по т. 27 от протокол № 030/20.12.2017 г. на Общински съвет при община Аксаково и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение и изискването на чл. 177, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. За да постанови оспорения резултат съдът е приел, че решение по т. 27 от протокол № 030/20.12.2017 г. на Общински съвет при община Аксаково е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви и задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и поради противоречие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които представляват основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Посочил е, че в случая са налице две от предпоставките по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което общинският съвет е бил длъжен да предостави земеделски земи от общинския поземлен фонд и като не го е сторил е постановил решение в нарушение на цитираната законова разпоредба. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон от страна на съда и необоснованост на първоинстанционното решение. В ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ е регламентирано специално производство в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ при която за земеделските земи, правото на собственост върху които е признато, но не може да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии (населени места) или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Съгласно ал. 2 - когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: 1. със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост; и 2. със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (в относимата редакция ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай са налице две от хипотезите: т. 2 и т. 3, а именно изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост и обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. В случая производство по издаване на оспорения административен акт е започнало по искане с № АУ-42-3124/18.11.2016 г. на Х. Маринов, пълномощник на наследниците на Т. Попов, във вр. с решение № 2427/2.07.2010 г., постановено по гр. дело № 3937/2007 г. на Районен съд Варна, с което им е признато правото на собственост върху подробно описани земеделски земи и Протокол № 14789 на ОСЗ гр. Аксаково за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с. Любен-Каравелово. В тяхна полза на осн. чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е издадено решение № 3675/28.07.2017 г. на Общинска служба по земеделие – Аксаково, във вр. с решението на РС Варна, с което е прието за установен, че имат право да възстановят собствеността си върху 304, 710 дка земеделска земя III категория, находяща се в землището на с. Любен Каравелово, община Аксаково на стойност 234 627 лева. Подадено е и заявление от пълномощника Х. Маринов, с което уточнява, че наследниците желаят да бъдат обезщетени със земеделски земи съобразно чл. 10б от ЗСПЗЗ и решение № 2427/2.07.2010 г., постановено по гражданско дело № 3937/2007 г. на Районен съд Варна. Не е спорно по делото, че в изпълнение на чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ началникът на Общинската служба по земеделие – Аксаково е отправил мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилото искане на наследниците на Т. Попов за обезщетяване със земеделска земя чрез отделни имоти по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на Т. Попов, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно налице ли е решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване или съдебно решение за признато право на собственост (какъвто е настоящия случай), мотивирано искане от ОСЗ гр. Аксаково, чрез кмета на общината и приложена към него скица-проект. В случая общинският съвет е бил длъжен да се произнесе по направеното мотивирано искане от ОСЗ и при наличие на предпоставките на закона за обезщетение на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена и да приеме решение за предоставяне на имотите. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, а в случая дори имаме и решение на Районен съд Варна, с което е признато правото на собственост на наследниците на Т. Попов върху подробно описани земеделски земи. Общинският съвет не е компетентен да преценява дали има основания са възстановяване на собствеността, а единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в случая по внесеното предложение от кмета на община Аксаково не е постановен индивидуален административен акт. В т. 27 от протокол № 030/20.12.2017 г. на Общински съвет при община Аксаково акт изрично е записано, че "решението не се приема", което представлява изричен отказ, както правилно е приел първоинстанционният съд. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд в този смисъл мотиви. Във връзка с възражението, че никой не може да задължи общинските съветници да гласуват "за" следва да се посочи, че влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя оспорения административен акт има действие по отношение на всички, включително и за административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, както е в настоящия случай, решението има действие по отношение на всички Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Аргумент за това е и чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. При правилно установена фактическа обстановка и при правилен анализ на приложимата нормативна уредба, административният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на решение по т. 27 от протокол № 030/20.12.2017 г. на Общински съвет при община Аксаково. Предвид изложеното оспореното решение на Административен съд Варна следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение