Определение № 3239 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане от „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат М. Стоянова, за отмяна на определение № 224 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 276/2021 г. на Административен съд Враца, оставено в сила с определение № 9930 от 01.10.2021 г. по адм. дело № 8870/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение. В искането се твърдят открити нови обстоятелства и ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК - писмо изх. № 10-199/22.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с което за кампания 2018 г. дружеството има регистрирани правни основания в размер на 900 дка. Заявява, че с посочено писмо е отменено предходното издадено от същия орган писмо изх. № 10-1156/22.11.2018 г. за 0 дка площи, въз основа на което е постановен атакувания пред съда акт и счита същото за основание за отмяна по чл. 239, т. 3, предл. 2 АПК. Обосновава наличие и на основанието по чл. 239, т. 5 АПК, защото жалбата му не е била разгледана по същество, а приета за просрочена. С допълнително писмено становище се иска отмяна на определенията и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски. Ответникът - заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), не изразява становище и не прави искания. След извършена служебна проверка за допустимостта на искането за отмяна, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема следното: Административен съд Враца е бил сезиран жалба на „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД против уведомително писмо изх. №02-060-2600/214 от 02.06.2020 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 г., като с определение № 224 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 276 от 2021 г. е оставил без разглеждане жалбата като просрочена и е прекратил производството по делото. По жалбата на дружеството, с окончателно определение № 9930 от 01.10.2021 по адм. дело № 8870/2021 г., ВАС е оставил в сила атакуваното определение на първоинстанционния съд. Съгласно т. 1 и т. 3 на чл. 240, ал. 1, АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, респективно - на узнаване на решението или на акта за отмяна - в случаите по чл. 239, т. 3, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска и в двата случая. Също, чл. 240, ал. 3 АПК изрично предвижда, че в случаите на чл. 239, т. 5 АПК искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Видно от материалите по делото, искането е за отмяна на определение на Административен съд Враца, оставено в сила от ВАС, чийто акт е окончателен и необжалваем - влязъл е в сила в деня на постановяването му на 01.10.2021 г. и от този момент е започнал да тече максималният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 3 АПК за отправяне искането за отмяна - една година от влизането на акта в сила, в рамките на който искането е допустимо. Искането е подадено на 30.06.2025 г., т. е. извън предвидения от закона едногодишен срок от влизане в сила на съдебното определение, който е изтекъл на 01.10.2022 г. Сроковете по чл. 240 АПК са преклузивни и изтичането им води до погасяване правото на искане за отмяна, което съответно води до недопустимост на производството. Съдът следи служебно за спазването на срока за подаването на искането за отмяна, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Подаденото след изтичането на преклузивния срок искане е процесуално недопустимо и не може да бъде разгледано по същество, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид това, че по делото е даден ход по същество, същият следва да бъде отменен на основание чл. 253 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 249, вр. чл. 159, т. 5 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия