Определение № 69 от 23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 10/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, с чл. 262, ал. 2, т. 2 и с чл. 267, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. М. Д. срещу определение № 3053/29.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 3025/2012 г. на Варненския окръжен съд (В.), – в частта му, с която е върната въззивната жалба на жалбоподателя и е прекратено производството по същото въззивно гр. дело. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок указанията за отстраняване нередовността на въззивната жалба, дадени му с определение № 2772/02.10.2012 г., а именно – за представяне на доказателства за внесена по сметка на В. държавна такса в размер 1 013.33 лв. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа, че въззивния съд неправилно приел, че жалбоподателят е трябвало да внесе посочената държавна такса и че с невнасянето й не е отстранил нередовността на въззивната жалба. В тази връзка се излагат съображения, че във втората фаза на делбеното производство страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като последната би могла да се определи едва след влизане в сила на решението, поради което и държавната такса следвало да се заплати тогава. Ответниците по частната жалба З. М. М. и К. Б. М. не са подали отговори на жалбата в срока за това. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение № 2772/02.10.2012 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя, в седмодневен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на В. държавна такса в размер 1 013.33 лв. Препис от това определение е редовно връчен на жалбоподателя на 12.10.2012 г. – чрез процесуалния му пълномощник и съдебен адресат по делото адв. М. Д., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване (лист 21 от въззивното дело). В рамките на предоставения му законоустановен едноседмичен срок, изтекъл в края на деня на 19.10.2012 г. (петък), жалбоподателят не е предприел никакви процесуални действия по делото и не е отстранил нередовността на въззивната жалба, съгласно дадените му указания. Доводите в частната жалба, че във втората фаза на делбеното производство той дължал заплащане на държавната такса за въззивното обжалване едва след влизане в сила на решението по извършването на делбата, тъй като тогава ще се определи стойността на дела му, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 261, т. 4 от ГПК, задължително приложение към въззивната жалба е документът за внесена държавна такса, т.е. последната следва да е внесена още при подаването на жалбата. При обжалване на първоинстанционното решение по извършването на съдебната делба, каквото е обжалването в случая, не е налице изключение от това правило. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 8, пр. 1 от ТДТССГПК по делата за делба държавната такса за първата инстанция е в размер 4 % върху стойността на дела, като тя се определя с първоинстанционното решение по извършването на делбата и се внася едва след влизането му в сила. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 261, т. 4 от ГПК обаче съделителят, който е подал въззивна жалба, има процесуалното задължение да внесе таксата по сметка на въззивния съд и да представи документа за това като приложение към въззивната жалба. В тези случаи, съгласно чл. 18, ал. 1, пр. 1 от ТДТССГПК държавната такса за обжалването пред въззивната инстанция е в размер 50 % от държавната такса, определена за заплащане от същия съделител с обжалваното първоинстанционно решение. Именно по този начин е определен размерът на държавната такса и в случая; законосъобразни са и дадените от въззивния съд указания към жалбоподателя за отстраняване нередовността на въззивната жалба – в законоустановения срок по чл. 262, ал. 1 от ГПК да представи доказателства за внасянето на дължимата такса по сметка на В., които са редовно съобщени. От гореизложеното следва, че тъй като жалбоподателят не е изпълнил в срок законосъобразно дадените му указания от въззивния съд за отстраняване нередовността на въззивната жалба, то окръжният съд правилно, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 267, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ГПК, е върнал същата с атакуваното определение № 3053/29.10.2012 г., поради което последното следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение