Определение № 2293 от 29.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1451/2026 г.
ВКСI търговско отделение29.07.2026 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ПРОДЪЛЖАВА на основание чл. 63 ГПК по силата на чл.129 ал.2 ГПК срок за представяне на документ за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за държавните такси в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това с три месеца от датата на изтичането му-т.е. от 03.07.2026.
След отстраняване на посочените нередовности на подадената молба за отмяна на арбитражно решение делото да се докладва за произнасяне по искането за спиране на изпълнението на арб.решение №ЛБ-124 от 22.07.2025 г. от 09.07.2025 г. по арб.дело № Л5-23/2025 г. на арбитър К. В..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: .............................................
Членове:
1 ..........................................
- ..........................................
Мотиви
С разпореждане от 06.07.2026. на Председателя на Второ т.о. в ТК на ВКС е постановено образуване на т.д. № 1451/26 по предявен иск на Община Чирпан по чл.47 ЗАрб като е отбелязана липсата на отстраняване на посочените на молителя нередовности на подадената молба за отмяна на арбитражно решение вкл. за представяне на документ за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за държавните такси в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това. Във връзка с последната нередовност на молбата за отмяна, изразяваща се в липса на доказателства за внесена държавна в самата ИМ е направено искане за продължаване на основание чл. 63 ГПК на срока за отстраняване на нередовността с шест месеца. Така направеното преди изтичането на първоначалния срок за изпълнение искане по чл. 63 от ГПК съдът счита за частично основателно с оглед изложените от молителя обстоятелства за липса на възможност за разпореждане с част от средствата по банковите сметки на общината и за необходимост от съобразяване с разчетите в общинския бюджет във връзка с ограничението по чл. 98, ал. 1 от ЗПФ до ограничаване размера на разходите, които обосновават извод за съществуващо затруднение за молителя за заплащане на държавната такса. Поради това и с оглед гарантиране правото на съдебна защита искането за продължаване на срока следва да бъде уважено. По отношение на продължителността на новия срок обаче следва да се съобрази и необходимостта от разрешаване на спора в разумен срок, поради което срокът следва да бъде продължен с три месеца, считано от изтичането на първоначалния срок. По изложените съображения съдът