Определение № 4412 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3735/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Х. М. от гр. Тополовград, чрез представител по пълномощие – адв. М. Краев от Адвокатска колегия – Ямбол против Определение № 796/24.02.2026 год., постановено по КАНД № 100/2026 год. по описа на Административен съд – Хасково. В частната жалба е оспорен извода на съда, че искането за възобновяване по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е недопустимо, поради просрочие, като е акцентирано на обстоятелството, че при висящо производство, сроковете не текат. В подкрепа на това твърдение е заявено, че при постановяване на оспореното определение, Административен съд – Хасково не е съобразил предходната жалба и развилото се производство, по време на което, сроковете не текат. Твърди се и наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни по време на разглеждане на делото, а част от тях, при грубо нарушаване на процесуалните правила не са били допуснати от съда. Развити са и обстоятелствени аргументи по отношение на твърдените нови фактически обстоятелства и нови писмени доказателства, като е разяснен начина и срока за снабдяването с тях, както и относимостта им към спора по същество. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение на Административен съд – Хасково и постановяване на съдебен акт, с който да се възобнови производството и делото да се върне за разглеждане от надлежния съд относно Решение № 805/03.02.2025 год. по КАНД № 1030/2024 год. на Административен съд – Хасково и Решение № 151/04.09.2024 год. по АНД № 256/2024 год. на Районен съд – Харманли. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът – ОДМВР – Хасково не изразява становище по оспорването. След анализ на заявените твърдения, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От фактическа страна се установява, че против Н. Х. М. е съставен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 8717474 от 26.02.2024 год., издаден от ОДМВР - Хасково, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева. Електронният фиш е бил оспорен от Н. М. пред Районен съд – Харманли, който с Решение № 151/04.09.2024 год., постановено по АНД № 256/2024 год. е потвърдил ЕФ Серия К № 8717474 от 26.02.2024 год. на ОДМВР – Хасково. След проведено касационно оспорване, с Решение № 805/03.02.2025 год., постановено по КАНД № 1030/2024 год., състав на Административен съд – Хасково е оставил в сила Решение № 151/04.09.2024 год. по АНД № 256/2024 год. на Районен съд – Харманли. След постановяване на окончателния съдебен акт, на 11.08.2025 год., Н. Х. М. е депозирал в Областно пътно управление (ОПУ) – Хасково молба, в която с оглед приложена снимка е поискал да бъде определено дали колата му се е намирала преди табелата – начало на населено място, [населено място]. По повод така подадената молба с формулираното в нея искане, с писмо изх. № 94-00-665/19.08.2025 год., директорът на ОПУ – Хасково е уведомил молителя, че не могат да определят дали автомобила от снимката се намира преди табелата Д11, където е началото на [населено място], но са изготвили схема на участъка, която са приложили към писмото. От приложеното известие за доставяне се установява, че отговора на директора на ОПУ – Хасково, ведно с приложената към него схема са получени лично от Н. Х. М. на 21.08.2025 год. Въз основа на горните фактически обстоятелства, Н. Х. М. е депозирал чрез Районен съд – Харманли до Върховен административен съд искане с правно основание чл. 241, във вр. с чл. 239 от АПК за отмяна на Решение № 805/03.02.2025 год. по КАНД № 1030/2024 год. на Административен съд – Хасково и Решение № 151/04.09.2024 год. по АНД № 256/2024 год. на Районен съд – Харманли и връщане на делото за разглеждане от друг състав на надлежния съд. Като фактически основания за така формулираното искане е заявено наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни по време на разглеждане на делото. По повод така формулираното искане, с Определение № 12671/09.12.2025 год., постановено по административно дело № 11689/2025 год., състав на Върховен административен съд, седмо отделение е оставил без разглеждане искането и е прекратил производството по делото. При постановяване на този правен резултат, съдебният състав на ВАС е приел, че доколкото ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила електронни фишове и на решения и определения на съда, спрямо тях, общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК е неприложима. С оглед така постановения съдебен акт на ВАС, Н. Х. М. е депозирал чрез Районен съд – Харманли до Административен съд – Хасково ново искане с правно основание чл. 70 и сл. от ЗАНН за отмяна на Решение № 805/03.02.2025 год. по КАНД № 1030/2024 год. на Административен съд – Хасково и Решение № 151/04.09.2024 год. по АНД № 256/2024 год. на Районен съд – Харманли и връщане на делото за разглеждане от друг състав на надлежния съд. От фактическа страна, отново е заявено твърдение за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства и като такива са посочени скица от ОПУ – Хасково, относно писмо изх. № 94-00-628/11.08.2025 год. и снимки. Във връзка с така депозираното ново искане, с Определение № 796/24.02.2026 год., постановено по КАНД № 100/2026 год. състав на Административен съд – Хасково е оставил без разглеждане искането и е прекратил производството по делото. В мотивите на този съдебен акт е прието, че искането е недопустимо, поради просрочие. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН е указано, че на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. В случая, искателят Н. Х. М. е формулирал искане с правно основание чл. 70 и сл. от ЗАНН за отмяна на Решение № 805/03.02.2025 год. по КАНД № 1030/2024 год. на Административен съд – Хасково и Решение № 151/04.09.2024 год. по АНД № 256/2024 год. на Районен съд – Харманли и връщане на делото за разглеждане от друг състав на надлежния съд, поради което, така формулираното искане попада именно в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Като фактическо основание за искането е заявено наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства - скица от ОПУ – Хасково, относно писмо изх. № 94-00-628/11.08.2025 год. и снимки, което фактическо основание попада в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН - се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. При тези фактически обстоятелства, правилен и съответен на относимите правни разпоредби е извода на административния съд, че искането е просрочено. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН указва, че искането за възобновяване може да се направи в едномесечен срок от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3 и 6. От приложените по делото доказателства се установява, че искателят е узнал за твърдените нови фактически обстоятелства и нови писмени доказателства на 21.08.2025 год., когато са му изпратени писмо изх. № 94-00-665/19.08.2025 год. на директора на ОПУ – Хасково и приложената към него скица, поради което и едномесечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН е изтекъл на 21.09.2025 год. В случая, иницииралото настоящото производство искане с правно основание чл. 70 и сл. от ЗАНН е депозирано на 19.12.2025 год. (съгласно пощенското клеймо), т.е. след изтичане на срока по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Несъстоятелни се явяват твърденията, обективирани в частната жалба, че административният съд не е съобразил предходната жалба и развилото се производство, по време на което сроковете не текат. Противно на така заявеното, в мотивите на оспореното определение са развити доводи, че и предходното искане (подадено чрез Районен съд – Харманли до Върховен административен съд) също се явява просрочено, доколкото е депозирано на 13.10.2025 год., т.е. отново след изтичане на едномесечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. По мнение на настоящия касационен състав, изцяло ирелевантни се явяват обективираните в частната жалба твърдения, относно момента, в който искателя е узнал за Решение № 805/03.02.2025 год. по КАНД № 1030/2024 год. на Административен съд – Хасково, доколкото, срокът по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН започва да тече от момента на узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3 и 6, а не от момента на влизане в сила на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Споделими са мотивите на Административен съд – Хасково относно пространните доводи на частния жалбоподател, касаещи твърдените новите фактически обстоятелства, които се установяват въз основа на новите писмени доказателства, доколкото същите са относими към законосъобразността на установеното административно нарушение и наложеното за него административно наказание, които обстоятелства не са предмет на настоящото производство. По изложените съображения, в случая не са налице заявените в частната жалба касационни основания за отмяна, поради което оспореното определение, като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,