Определение № 8827 от 04.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8338/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ж. А. А. от гр. Стралджа, [ЕГН], подадена от пълномощника адв. Д. Ангелова, срещу Определение № 1269/30.07.2026 г., постановено по адм. д. № 310/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлено искането му за спиране на действието на разпоредбите на чл. 3, т. 2; чл. 3, т. 4, чл. 14, в частта относно боядисването в „сигнално жълто" и в частта относно металните крепежни елементи, чл. 16, ал. 4, в частта относно водача и § 11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 17 за регистрация, отчет, правила на движение и изисквания, на които да отговарят пътните превозни средства с животинска тяга в Община Стралджа /Наредба № 17/. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят изтъква, че вече е оспорвал други разпоредби от Наредба № 17, като постановеното от Административен съд – Ямбол решение има съществено доказателствено значение при дължимата преценка. Развива аргументи, обосноваващи настъпването на конкретни и непосредствени вреди, произтичащи от организацията на работния процес в неговото стопанство, налагащо ангажиране на сезонни работници и практически достъп до ползваните парцели. Подчертава, че новата забрана за преотстъпване и въведеното изискване превозното средство да бъде управлявано единствено от неговия собственик обезсмислят самата регистрация и правят установената организация на труда невъзможна. Позовава се още на данните, съдържащи се в изготвената Справка от Община Стралджа за броя на обработените заявления за регистрация, като по същество отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и постановяване на ново, с което да бъде спряно действието на посочените разпоредби, а при условията на евентуалност – само на чл. 3, т. 2 и т. 4, чл. 16, ал. 4 в съответната част и № 11 от ДР на Наредба № 17. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът по частната жалба - Общински съвет – Стралджа не изразява становище по основателността ѝ в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия си тричленен състав, намира частната жалба за допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба, подадена от Ж. А. А., с която са оспорени разпоредбите на чл. 3, т. 2; чл. 3, т. 4; чл. 14 в частта относно боядисването в „сигнално жълто" и в частта относно металните крепежни елементи; чл. 16, ал. 4 в частта относно водача и § 11 от ДР на Наредба № 17. В жалбата е обективирано и искане, на основание чл. 190, ал. 1 АПК, да бъде спряно действието на атакуваните разпоредби от подзаконовия нормативен акт. За да достигне до извод за неоснователност на искането за спиране, първостепенният съд е съобразил, че нито една от изтъкнатите негативни последици, а именно – възможността администрацията да приложи към него новите изисквания, да представя допълнителни документи, да указва доказване на собственост върху 10 дка или наличие на животновъден обект, пребоядисване, неясно конструктивно преустройство и други, не съставляват значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес. Допълнил е още, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо допълване на изложените мотиви. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК, приложима съгласно чл. 196 АПК, сочи, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закона, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Именно естеството и размерът на евентуалните вреди от действието на акта са релеванти за дължимата преценка, а доказателствената тежест за тяхното установяване е на оспорващия. Необходима е още пряка връзка между предписаното правило за поведение и вероятността изпълнението му да донесе вредоносни последици, като се отчита, че законодателят е презумирал наличието на значим обществен интерес, чиято защита следва да бъде осигурена с незабавното изпълнение на акта. Поради това, основателността на искането за спиране е обусловено от установеността на накърняване на особено важен интерес на оспорващия, който обаче следва да бъде противопоставим на значимите права, които законът охранява. В случая първостепенният съд правилно е приел, че не е налице еквивалентен интерес на оспорващия, който да е противопоставим на охранявания от закона. Както в искането за спиране на изпълнението на съответните разпоредби от Наредба № 17, така и в допълнителното уточнение във връзка с предмета и обхвата на оспорването, А. не е посочил обосновани конкретни вреди, които биха настъпили в неговия патримониум от прилагането на оспорения нормативен акт. Липсват и доказателства, които да установяват вида и размера на евентуалните вреди, които могат да бъдат претърпени. Този извод не се променя от представената Справка с изх. № ВхК-2468#2/22.07.2026 г. по заявления за достъп до обществена информация, която съдържа обобщени данни за хода и движението на административните производства в Община Стралджа, вкл. и непроизнасянето по подадените от оспорващия, съпругата и сина му Заявления вх. №№ ТСУИЕ-633/21.04.2026 г., ТСУИЕ-634/21.04.2026 г. и ТСУИЕ-632/21.04.2026 г. Това е така, тъй като обстоятелствата в тази насока нямат пряка причинна връзка с оспорените разпоредби и с вероятността от настъпване на реални вредоносни последици от тяхното действие. Сами по себе си същите не могат да бъдат съотнесени към защитавания от подзаконовия нормативен акт обществен интерес, нито да му бъдат противопоставени. В противовес с разбирането на частния жалбоподател, Решение № 1026/19.06.2026 г. по адм. д. № 472/2025 г. на Административен съд – Ямбол не може да бъде квалифицирано като ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК, настъпило след приемането на последните изменения на оспорената Наредба, още повече, че посоченият съдебен акт не е влязъл в сила. Що се отнася до останалите, преобладаващи в частната жалба доводи, същите са относими към преценката по съществото на спора, но не са предпоставки за спиране на действието на атакуваните разпоредби. Като е достигнал до същия краен извод за неоснователност на искането за спиране, Административен съд - Ямбол е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав