Определение № 50010 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2022 г.
ВКСIII гражданско отделение25.01.2023 г.докладчик Папазова
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 50192 от 14.12.2022г по гр.д.№ 1314 по описа за 2022г. на Върховен касационен съд, в частта му за разноските както следва: ОСЪЖДА Н. Б. О., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.90 да заплати на К. Н. О. от [населено място], [улица] сумата от 30лв./тридесет лева/, направени разноски за заплатена държавна такса пред касационната инстанция. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като недоказано искането на К. Н. О. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 510002 от 15.12.2022г., подадена от К. Н. О., чрез процесуалния представител адвокат С. с искане за допълване на постановения по делото акт: решение № 50192 от 14.12.2022г., в частта му за разноските. Ответната страна Н. Б. О., надлежно уведомена за постъпилата молба на 9.01.2023г., чрез процесуалния й представител адвокат Х., не изразява становище в предоставения й седемдневен срок. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С решение № 50192 от 14.12.2022г. е отменен постановения въззивен акт и вместо това е постановен друг, с който е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата М. Н., роден на 7.09.2007г. и на Емир Н., [дата на раждане] на бащата, определен е режим за лични отношения с майката и тя е осъдена да заплаща издръжка. При постановяване на окончатления си акт, съдът не се е произнесъл по своевременното направено от касатора с подаване на жалбата и потвърдено в съдебно заседание, ведно с представен списък, искане за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Претенцията е за сумата от 930лв., от които 30лв. заплатена държавна такса и 900лв. за адвокатско възнаграждение. Същата е доказана до размер на 30лв., внесена на 27.01.2022г. държавна такса, видно от разписка № 0200014841699415. Касаторът е представил договор за правна защита и съдействие от 20.12.2022г./стр.18 от делото/, от който е видно, че К. Н. О. и неговият пълномощник адвокат С. са се договорили за заплащане на на адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. „за процесуално представителстно пред ВКС“, но доказателства за реалното заплащане на сумата не са представени. В случая договорът не може да служи за разписка, защото съдържаща се в него графа “внесена сума“ е празна. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение