Определение № 1891 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 179 от 26.05.2023 г., постановено по в.т.д. № 196/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна, в частта с която след частична отмяна на решение № 544 от 01.12.2022 г. по т.д. № 366/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна в отхвърлителната му част, молителят е осъден да заплати на Г. Д. А. сумата от 71 000 лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Касационната жалба с вх. № 4775/28.06.2023 г. срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК /препис от въззивното решение е връчен на молителя на 07.06.2023 г./ С молбата са представени доказателства за внесена на 28.06.2023 г. като обезпечение сума в размер на 71 000,00 лв. по сметката за обезпечения на ВКС, като към днешна дата е налице и потвърждение от длъжностно лице - счетоводител за постъпването им по сметката на ВКС. Върховният касационен съд, намира, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е процесуално допустимо, а видно от приложените с молбата платежно нареждане от 28.06.2023 г., удостоверяващо внасянето на сумата от 71 000,00 лв., са осъществени предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Гореизложеното мотивира настоящият състав да приеме, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което