Определение № 3349 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение18.06.2026 г.докладчик Владимиров
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 5074/06.11.2025 г. по гр. д. № 2624/2025 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските като: ОСЪЖДА „Ексклузив Ер Карс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на А. А. В. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .., сумата от 2 198. 56 (две хиляди сто деветдесет и осем евро и 56 цента) евро, (превалутирана съгласно чл. 12 и закръглена по чл. 13 ЗВЕРБ стойност на сумата 4 300 лв.) - разноски в касационното производство. Определението e окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 21977/26.11.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касация и по делото А. А. В., чрез адв. М., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5074/06.11.2025 г. в частта за разноските, с присъждане на сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Насрещната страна „Ексклузив Ер Карс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], не взема становище по молбата. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 5074/06.11.2025 г. по гр. д. № 2624/2025 г. на ВКС, III г.о., в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 325 от 24.03.2025 г. по гр. д. № 2549/2024 г. на Апелативен съд - София, 12 - ти граждански състав. Липсва произнасяне по искането на ответника по жалба за присъждане на сторените в касационното производство разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима и основателна. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед изхода на делото в производството по чл. 288 ГПК – недопускане на касационен контрол, е налице основание жалбоподателят – търговско дружество, да понесе отговорността за разноските, сторени от насрещната страна. Същите са своевременно претендирани от ответника по жалба с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, изготвен от адв. М., към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 23.06.2025 г. В него е уговорен адвокатски хонорар в размер на 4 300 лв. като вписването на извършения начин на плащане – в брой, е достатъчно и има характера на разписка (съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС). Предвид на изложеното и при липсата на отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК молбата на ответника се явява изцяло основателна и подлежаща на уважаване с допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,