Определение № 395 от 05.08.2024 г. на ВКС по н. д. № 692/2024 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на протоколно определение № 260 от 22.07.2024г., постановено по ЧНД № 163/2024г. по описа на Районен съд – Радомир, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Радомирския районен съд и Софийски градски съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Частно наказателно дело № 2601/24г. е образувано по реда на чл.433 и сл. от НПК пред Софийски градски съд по молба на процесуалния представител на осъдения С. С. К., с която се иска „да бъде реабилитиран за осъжданията, подробно посочени в свидетелството за съдимост“. От справката за съдимост на К. се установява, че в периода 2003г. – 2018г. той е осъждан общо седем пъти за умишлени престъпления от общ характер. Най-тежкото от наложените му наказания е лишаване от свобода за срок от две години, определено от Радомирския районен съд по НОХД № 274/02г., приведено в изпълнение от Софийски градски съд с присъда по НОХД № 3001/05г., влязла в сила на 19.05.2009г. В съдебно заседание на 17.05.2024г. Софийски градски съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Радомирския районен съд. Последният е повдигнал препирня за подсъдност с аргументи, че макар и най-тежкото наказание да е постановено от РС-Радомир, то е изтърпяно на 10.10.2010г., по него е настъпила реабилитация на основание чл.88а, ал.2 от НК, К. не е процесуално легитимиран да иска реабилитация за това осъждане и молбата му в тази част е процесуално недопустима. Настоящият съдебен състав, прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд в гр. Радомир. Преди всичко, следва да бъде спазена предписаната от процесуалния закон последователност на въпросите, по които се произнася съдът. На първо място е преценката дали делото му е подсъдно, при която се изхожда от формалните предпоставки, съобразно изложеното в иницииращите производството документи. В случая това са молбата за съдебна реабилитация, която визира всички осъждания на К., и задължителните приложения към нея, от които е видно, че най-тежкото наказание е наложено от Радомирския районен съд. Искането може да бъде оставено без разглеждане само от компетентния да се произнесе по него съд. Процесуално недопустимо е съдията-докладчик да се ангажира със становище за изхода на делото, след като е решил, че не е компетентен. Застъпената в мотивите на определението теза, че К. е реабилитиран по право за първата присъда, освен че не държи сметка за разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, разкрива „предубеденост“ по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, и е пречка след връщането му, делото да бъде възложено на същия съдия. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение