Определение № 1701 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 300/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител И. М. Ц. - П., главен инспектор в ТО - Враца при ТД - София на КОНПИ, против въззивно решение № 970/11.07.2025 г., постановено по в. гр. д. 1385/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което след частична отмяна на решение № 260010/09.03.2022г по гр.д. № 394/2020 г. на Окръжен съд – Враца са отхвърлени исковете, предявени от касатора срещу Х. М. Л. и И. С. Л., с правно основание чл.153 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество: 1. имот с идентификатор ....., стар № ..., с прилежаща площ 1 701 дка, находящ се в стопански двор в землището на [населено място], общ. К., обл. В., извън регулация; 2. поземлен имот с идентификатор .... по ККР на [населено място], с адрес [населено място],[жк], с площ на имота 685 кв.м., с трайно ползване: за обект комплекс за битови услуги, заедно с построените в имота: 1. Сграда с идентификатор.... със застроена площ 58 кв.м. на един етаж, с предназначение: сграда за търговия; 2. Сграда с идентификатор .... със застроена площ 8 кв.м., на един етаж, с предназначение: сграда за търговия, а по доказателствен материал: самостоятелен обект „заведение за бърза закуска“, на един етаж, състоящ се от зала за посетители с площ от 24.50 кв.м., микрокухня с площ 22 кв.м., помощно помещение с площ 16.60 кв.м., битов сектор за персонала 6 кв.м., санитарен възел 4.40 кв.м.; 3. самостоятелен обект в сграда, представляващ магазин за платове с идентификатор ..... със застроена площ по архитектурен проект 41.30 кв.м. и тераса с площ 49.80 кв.м., склад с площ 80.40 кв. м., сервизно помещение с площ 1.70 кв.м., както и 1/2 ид. част от стълбище за втория етаж, цялото с площ 13 кв.м. и 1/2 ид.ч. от асансьорно помещение, цялото с площ 3.90 кв.м., находящи се на първия етаж в източната страна на двуетажна масивна сграда, офис с площ 15.30 кв.м., помещение секретар-приемна с площ 17.30 кв.м., помещение – счетоводство с площ 18.60 кв.м., склад с площ 15.30 кв.м., помещение –счетоводство с площ 12.30 кв.м., тоалетна с преддверие с площ 3.00 кв.м., 1/2 ид.ч. от стълбище за втория етаж, цялото с площ 13.00 кв.м., находящи се на втория етаж, с идентификатор ...., в източната страна на двуетажна масивна сграда, или общо разгърната застроена площ за всички помещение 303.50 кв.м., по обяснителна записка от 369.70 кв.м., а по проект от 577.60 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху 199.20 кв.м., построена в съсобствен недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор ....., УПИ VIII-4956, кв. 12 по плана на [населено място], Складова зона, [улица]; 4. лек автомобил „БМВ“ модел „530 Д“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 12.10.2005 г., регистриран на 18.12.2013 г.; 5. товарен автомобил „Мерцедес“, модел „В.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 08.08.2006 г., придобит на 03.04.2017 г; 6. товарен автомобил „Фиат“, модел „Скудо“, с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 19.10.2007 г., придобит на 12.01.2018 г. и 7. мотоциклет „Х.“, модел „ЦБР 250 Р“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 18.05.2011 г., придобит на 11.05.2018 г. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Сред въпросите, които според касатора са обусловили правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, са поставени и въпросите: 1. „Може ли съдът в производство развиващо се по реда на ЗОНПИ да приложи несъществуващо в Закона изискване, като задължителна предпоставка за реализиране правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество?“; 2. „Допустимо ли е в производството по реда на ЗОНПИ, в случаите в които е установено наличието на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, дори връзката между престъпното деяние и конкретното имуществено право, да не е пряко и безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност, да се пристъпи към отнемане на имуществото на лицето, което е несъразмерно спрямо законните му доходи?“ и 3. „Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество освобождава ли Комисията от тежестта да установи връзка между незаконната дейност и процесното имущество по несъмнен начин?“. Касаторът твърди, че е налице погрешно тълкуване и прилагане от въззивния съд на практиката на ЕСПЧ по чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, приложима по друг закон, чиято цел е била да ограничи и предотврати придобиването на имущество в резултат на извършена престъпна дейност. Изразено е несъгласие с приложения от съда подход на търсене на връзка между деянието, за което лицето е обвинено и имуществото, което се претендира за отнемане, съгласно цитираната практика на ЕСПЧ. Касаторът твърди, че за да отхвърли иска съдът се е позовал на несъществуващо в закона изискване за наличието на предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество, обвързваща незаконно придобитото имущество, установено по реда на ЗОНПИ, с извършено от проверяваното лице престъпление или административно нарушение, като е изградил изводите си за релевантните за решаване на спора обстоятелства, без наличието на въведено от законодателя такова изискване. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че така формулираните от жалбоподателя въпроси попадат в обхвата на висящото тълк. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС и поставения за разглеждане пред Общото събрание на колегията въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата: „Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“. Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение