Определение № 10284 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10436/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В. З., представен от адв. А. Георгиев, срещу определение № 32878/21.08.2026 г., постановено от Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10418 по описа за 2026 г., с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 26-4332-003287/02.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводственитеправила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за бланкетност на искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалния административен акт и изразява убеждение, че предпоставките за спирането са доказани. Иска отмяна на обжалваното определение и спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ, а евентуално отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прави доказателствено искане. Претендира деловодни разноски. Насрещната страна – полицейски инспектор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на В. В. З. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-003287/02.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. С жалбата е съединено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗПАМ. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Приел е, че твърдението за възможни вреди е бланкетно. Принудителното изпълнение на административния акт от администрацията създава неудобства и засяга правната сфера на адресатите на акта, но принудата не е самоцелна, а е насочена към осигуряване на безопасността на движението. Обжалваното определение е правилно. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК включва правото на страната да посочи фактите, на който основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. ЗПАМ е издаден по реда на чл. 172 ЗДвП. Съгласно специалната разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на издадените ЗПАМ не спира изпълнението им. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 172 ЗДвП не съдържа. С арг. от чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП заповедта за прекратяване на регистрацията на ППС е конститутивен индивидуален административен акт, тъй като временно преустановява действието на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение (съобр. § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП). Актът се издава в условията на обвързана компетентност. Резултатът от изпълнението му е временно ограничение в правната сфера на адресата на акта, тъй като не може да ползва своето превозно средство за участие в пътното движение. Вредите от разпоредената правна промяна са презюмирани и не са несъразмерни в защитата на публичния интерес чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т.е такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение. Соченият в жалбата факт на противозаконно отнемане на превозното средство предхожда издаването на ЗПАМ и е от значение за преценката за нейната законосъобразност. За актовете по чл. 171, т. 2а ЗДвП предварителното изпълнение не зависи от волята на издателя на акта. Дори да се приеме, че с факт, възникнал преди издаването на акта, могат да се обосноват предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК, когато фактът представлява състояние, продължаващо и след разпоредената правна промяна и необсъдено от издателя на акта, то с този факт не се обвързват ефектите върху правната сфера на адресата, чието потенциално настъпване да е основание за спиране на изпълнението. Затова е неоснователно искането на частния жалбоподател за изискване на заверени преписи от преписката по ДП № 146/2026 г. по описа на 04 РУ-СДВР. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,