Определение № 4999 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба вх.№ 3396/05.03.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ, фонда/ чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Панчева, срещу решение № 21742/30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 62-ри състав, с което е отменено в атакуваната пред първата инстанция част, решение № 03-РД/5859/07.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за частично съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция на "Напоителни системи" ЕАД в размер на 296 593.02лв, при съответно присъждане на разноските. Ответникът "Напоителни системи" ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Гълъбова, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й и прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт, както и за присъждане на направените за касационното производство разноски. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от ответника, чрез процесуалния му представител, срещу определение № 1921/17.01.2025 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на АССГ, трето отделение, 62-ри състав, с което е отхвърлено искането му, предявено на основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, за изменение на решение № 21742/30.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. С частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на акт за изменение на атакуваното решение в частта му за разноските, при което на "Напоителни системи" ЕАД да бъде присъден пълният размер от 20 400лв на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в производството пред административния съд. В депозиран писмен отговор по частната жалба, изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователността й. По касационната жалба: При дължимата служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, срещу решение № 03-РД/5859/07.12.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за съгласуване на обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнители за извършване на строително-монтажни работи на хидромелиоративни съоръжения, собственост на "Напоителни системи" ЕАД, по подмярка 4.3 "Инвестиции за развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура" от мярка 4 "Инвестции в материални активи" по ПРСР 2014-2020 г., в частта й по обособена позиция № 22, и налагане на финансова корекция в размер на 5% от поисканите за възстановяване разходи на стойност 5 931 860.37лв без ДДС, в частта, с която на оспорващото дружество е наложена финансова корекция в размер на 296 593.02лв. Като ответна страна по делото пред първата инстанция е конституиран заместник изпълнителният директор на ДФЗ, в качеството му на издател на атакувания акт. С постановения съдебен акт по съществото на спора, първоинстанционният съд отменя решението за налагане на финансова корекция в обжалваната част и осъжда ДФЗ да заплати на "Напоителни системи" ЕАД разноски по делото в размер на 12 050лв. Срещу това решение от неучаствалия като страна по делото пред административния съд, изпълнителен директор на ДФЗ е подадена поставената за разглеждане от настоящия съдебен състав касационна жалба. С разпореждания на съдията-докладчик по делото от 10.03.2025 г. и 27.03.2025 г., и протоколно определение на съдебния състав от 15.04.2025 г., образуваното по касационната жалба производство на два пъти е оставено без движение, като на подателя й е предоставена възможност да докаже активната си процесуална легитимация, с изричното предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания производството ще бъде прекратено. При това, в указаните срокове, изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, представя три броя писмени молби /съответно на 21.03.2025 г., на 10.04.2025 г. - подадена от заместник изпълнителния директор на фонда, впоследствие уточнена като подадена от изпълнителния директор, и на 02.05.2025 г., с приложени към тях, заповеди и протоколи от заседания на Управителния съвет на фонда/, в които последователно и категорично /в това число с постъпила по делото молба от 02.05.2025 г./, заявява, че касационната жалба е подадена от името на изпълнителния директор на ДФЗ, а не на неговия заместник, чиито делегирани правомощия подателят й счита за прекратени с избирането му за изпълнителен директор на ДФЗ с решение на Управителния съвет от 07.05.2024 г. При тези данни, включително отчитайки разрешението, дадено в т. 2 от тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г. на Общото събрание на съдиите /ОСС/ от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав приема касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за недопустима, по следните съображения: По данни от приобщените по делото доказателства, с решение, взето по протокол № 197/19.08.2022 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, И. И. е избрана за заместник изпълнителен директор на фонда с ресори прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. Със заповед № 03-РД/3089/22.02.2022 г., допълнена със заповед № 03-РД/3089#/25.11.2022 г., изпълнителният директор на ДФЗ делегира на И. И. в качеството й на заместник изпълнителен директор на фонда, правомощия да взема решения, като издава и подписва общи и специфични документи и административни актове по всички мерки по ПРСР 2014-2020 г., в това число и решения за налагане на финансови корекции по чл. 73 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./. Именно в качеството на административен орган с нарочно делегирани правомощия, посоченият заместник изпълнителен директор на ДФЗ издава оспорения пред първата инстанция административен акт и на основание чл. 153, ал. 1 АПК участва като ответник в развилото се във връзка с оспорването му, първоинстанционно производство, приключило с постановяването на 30.10.2024 г. на атакуваното пред касационната инстанция решение. Междувременно, с решение, взето по протокол № 228/07.05.2024 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, И. И. е освободена от длъжността заместник изпълнителен директор на фонда и е избрана за негов изпълнителен директор. Противно на поддържаните от подателя на касационната жалба твърдения и в неизпълнение на дадените му от съдебния състав с протоколно определение от 15.04.2025 г. изрични указания, по делото не са приложени доказателства - заповед или друг акт в писмена форма, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ, в качеството му на делегирал правомощията си административен орган, с които делегираните на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с ресор прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020 г. правомощия, с негова заповед № 03-РД/3089/22.02.2022 г., допълнена със заповед № 03-РД/3089#/25.11.2022 г., да са оттеглени или прекратени към датата на подаване на касационната жалба. Изложеното налага настоящият касационен съдебен състав да приеме, че в случая, делегирането на правомощията на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, издал процесния акт за налагане на финансова корекция при упражняването им, не е оттеглено или прекратено, а оттам и че подадената от делегиралия правомощията си административен орган, касационна жалба, е недопустима. Извод в противоположния смисъл не налагат представените по делото протоколи от заседания на Управителния съвет на ДФЗ, в това число от 07.05.2024 г. за избора за изпълнителен директор на фонда на физическото лице, заемало до тогава длъжността заместник изпълнителен директор с ресор прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020 г., както и заповедите /№№ 03-РД/1969#1/10.05.2024 г., 03-РД/1971/08.05.2024 г., 03-РД/1972/08.05.2024 г. и 03-РД/1970/08.05.2024 г./, издадени от новоназначения изпълнителен директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместниците му по ресори. Освобождаването от длъжност на физическото лице, заемало длъжността заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с решение на управителния съвет на фонда като негов орган на управление, не е еднозначно на прекратяване или оттегляне на делегираните правомощия, което за да породи правните последици, към които е насочено, в това число по смисъла и на чл. 153, ал. 3, във вр. с чл. 210, ал. 1 и чл. 228 АПК, следва да бъде извършено от делегиралия правомощията административен орган, чрез издаването за тази цел на нарочен писмен акт, какъвто не е приложен в кориците на настоящото дело, независимо от трикратно предоставената на подателя на касационната жалба, възможност. При установената липса на данни за прекратяване или оттегляне на делегираните на издателя на процесния индивидуален административен акт правомощия, включително поради неизпълнение в срок на дадените с протоколно определение от 15.04.2025 г. указания, предявената от делегиралия правомощията си административен орган касационна жалба е недопустима, като подадена от ненадлежна страна, в това число по аргумент от т. 2 от тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. За изчерпателност следва да се посочи, че твърдението на подателя на жалбата за прекратяване на делегираните на заместника му правомощия, а оттам и за наличието на активна процесуална легитимация на изпълнителния директор на ДФЗ, в качеството му на делегирал тези правомощия административен орган, да подаде касационната жалба, се опровергава и от множеството решения на състави на четвърто отделение на Върховния административен съд, постановени по подадени след 07.05.2024 г., именно от заместник изпълнителния директор на ДФЗ с ресор прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020 г., касационни жалби, срещу първоинстанционни съдебни решения, с които са отменени негови решения за налагане на "Напоителни системи" ЕАД на финансови корекции във връзка с допуснати от дружеството нарушения при възлагането на различни обособени позиции по същата обществена поръчка /с предмет "Избор на изпълнители за извършване на строително-монтажни работи на хидромелиоративни съоръжения, собственост на "Напоителни системи" ЕАД, по подмярка 4.3 от мярка 4 от ПРСР 2014-2020 г./, издадени в изпълнение на правомощията на заместник изпълнителния директор на фонда, делегирани със заповед № 03-РД/3089/22.02.2022 г., допълнена със заповед № 03-РД/3089#/25.11.2022 г., на изпълнителния директор на ДФЗ /за справка - решение № 1775/21.02.2025 г. по адм. дело № 11238/2024 г., решение № 1531/18.02.2025 г. по адм. дело № 406/2025 г., решение № 3007/21.03.2025 г. по адм. дело № 831/2025 г., решение № 2202/05.03.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г., решение № 762/31.01.2025 г. по адм. дело № 10990/2024 г., решение № 1417/17.02.2025 г. по адм. дело № 11169/2024 г., решение по адм. дело № 1008/07.02.2025 г. по адм. дело № 6566/2024 г. и други, постановени от състави на четвърто отделение на Върховния административен съд/. При това, установеното обстоятелство, че всички цитирани дела са образувани пред касационната инстанция, по касационни жалби, подадени от участвалия в първоинстанционното производство като ответник, заместник изпълнителен директор на ДФЗ, и са приключили с постановяване на актове по съществото на спора, само по себе си изключва възможността настоящият съдебен състав да приеме, при несъмнено аналогичната фактическа обстановка по тези дела с тази по настоящото дело, че активна процесуална легитимация за оспорване на първоинстанционното съдебно решение след 07.05.2024 г., наред със заместник изпълнителния директор на ДФЗ, конституиран като касатор по всички от посочените дела, образувани пред състави на четвърто отделение на Върховния административен съд, притежава единствено за целите на настоящото производство и изпълнителният директор на фонда. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 215, т. 1 АПК касационната жалба, като подадена от ненадлежна страна, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото в тази му част - да бъде прекратено. При този изход на спора по касационната жалба, претенцията на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски е основателна. Независимо от това и доколкото разноски се присъждат само когато заплащането им е доказано по делото, следва да се отбележи, че в случая не е представен платежен или друг документ, установяващ направено в полза на упълномощения по делото адвокат плащане на определеното в договора за правна защита и съдействие възнаграждение от 17 000лв, уговорено като платимо по банков път. Затова искането на "Напоителни системи" ЕАД за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, като недоказано, следва да бъде оставено без уважение и следователно съдът не присъжда разноски с настоящото определение. По частната жалба: Настоящият съдебен състав, приема, че частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С атакуваното определение е отхвърлено искането на "Напоителни системи" ЕАД, предявено на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, за изменение в частта му за разноските на атакуваното пред състава решение № 21742/30.10.2024 г., постановено по първоинстанционното дело. За да постанови този правен резултат, отчитайки решение от 21 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, административният съд приема, че не е налице основание за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, тъй като присъденото в намален размер адвокатско възнаграждение от 12 000лв /при съобразяване на своевременно заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност/ е справедливо и съразмерно на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставената от упълномощения адвокат процесуална защита, ценен в контекста на броя на проведените открити съдебния заседания /само едно заседание/ и липсата на направени от процесуалния представител, доказателствени искания. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания за неговата отмяна. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен "Поправяне на решението". В производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение в частта му за разноските, само когато при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В разглеждания случай не се установява никоя от тези две хипотези, тъй като несъмнено не е налице пропуск на административния съд да разгледа и обсъди своевременно заявената от "Напоителни системи" ЕАД, чрез процесуалния му представител претенция за присъждане на разноски по представен списък, нито е допусната грешка при произнасянето по нея, в това число при отчитане на своевременно направеното от процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, възражение за прекомерност. В мотивите на решението, чието изменение в частта му за разноските е поискано пред административния съд от подателя на частната жалба, се съдържат конкретни и ясни мотиви, обективиращи извършената от решаващия състав на първоинстанционния съд преценка при определяне на намален размер на присъденото в полза на "Напоителни системи" ЕАД адвокатско възнаграждение, в това число при отчитане на постановеното от Съда на Европейския съюз решение по дело С-438/2022 г. и действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема на осъществената от процесуалния представител адвокатска защита. При отсъствието на материалноправните предпоставки за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, атакуваното определение, с което предявеното на основание чл. 248 ГПК искане на "Напоителни системи" ЕАД в тази насока е отхвърлено като неоснователно, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,