Определение № 60279 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Н. К. против определение №10197/11.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 2059/2020 г. от 10-ти състав на САС. Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че договореното възнаграждение не е договорено разделно – за защита по подадената от същата страна въззивна жалба и по въззивната жалба на другата страна, поради което и с оглед неоснователността на двете жалби, не следва да се присъждат разноски съразмерно с уважената част на иска. По делото пред въззивната инстанция, ищецът, сега жалбоподател, е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева, за защита пред въззивната инстанция. Съдебната практика е единна, че в случаите, в които е договорено общо възнаграждение за защита по подадена от страната въззивна жалба и за защита по подадена от насрещната страна жалба, то се дължи съразмерно с уважената част от иска възнаграждение, като съдебни разноски, на основание чл.78 ГПК. При всички различни случаи обаче, следва да се прецени обхвата на представителна власт и на осъществената защита, съобразно която е заплатено възнаграждението, т.е. дали във всеки конкретен случай пълномощникът е упълномощен да осъществи защита и по двете жалби, за което му е заплатено възнаграждението. В конкретния случай е представен договор за поръчка, въз основа на който е осъществена защитата, определен е нейния обхват и е договорено възнаграждението. В чл.1 от представения договор от 29.05.2020 г. е записано, че правната помощ се състои в изготвяне на въззивна жалба против първоинстанционното решение и осъществяване на процесуално представителство в тази насока, без в договора да е отразено, че страните са постигнали съгласие договореното и заплатено съгласно чл.3 от договора възнаграждение, да се отнася и до защита по подадената от насрещната страна въззивна жалба. Всичко това води до извод, че договореното и заплатено от страната възнаграждение в размер на 980 лева, касае осъществена защита по подадената от ищеца въззивна жалба, но не и за защита по жалбата на другата страна – Прокуратурата на Република България. В тази насока следва да се приеме, че липсват доказателства да е заплатено възнаграждение за осъществена защита по въззивната жалба на насрещната страна, както и такова да е договорено. Предвид изложеното, определението на САС е правилно и следва да се потвърди. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС касае случаите, в които е договорено общо възнаграждение, за защита по подадена от страната и от противната страна въззивни жалби, какъвто не е настоящия случай. Водим от горното, състав на ВКС