Определение № 165 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2798/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. срещу решение №1208 от 16.05.2018г., постановено по в.т.д.№945/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, 6 с-в, с което е потвърдено изцяло решение №7687/16.11.2017г. по т.д.№6260/2016г. на СГС, ГО, І-6 с-в. След образуване на касационното производство ищецът „Х. А. Р. А. България” Е. с писмена молба от 25.01.2019г., подадена от представляващите дружеството в производството по делото - юрисконсулт Р. Р. и пълномощник И. А., е направил отказ от иска и е поискал на основание чл.233, изр.3 ГПК да бъде обезсилено обжалваното въззивно решение и да бъде прекратено производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК. С допълнителна молба от 10.05.2019г., подписана от Г. Т., (в изпълнение на указанията на касационния състав за необходимостта от представяне на изрично пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК), вписаният в търговския реегистър управител на ищеца „Х. А. Р. А. България” Е. – Г. Т. е потвърдил изцяло действията на Р. Р. и И. А. за отказ от иска по чл.233 ГПК с всички произтичащи правни последици. Върховен касационен съд, състав на търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и след като взе предвид потвърждаването на направения отказ от иска от управителя на дружеството-ишец, счита, че са налице предпоставките на чл.233, изр.3 ГПК. Отказът от иска е направен по време на висящността на делото в касационното производство и преди постановяване на решение от Върховен касационен съд. Налице е надлежно десезиране на съда, поради което и съгласно чл. 233, изр.3 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. По изложените съображения на основание чл.233 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение