Определение № 603 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 529/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗАД”ДаллБог Живот и Здраве” срещу тази част от Решение № 2503 от 15.11.2019 год. по гр.д.№ 1546/2019 год. на Софийски апелативен съд с която съставът на САС, произнасяйки се по жалбата на застрахователното дружество я е приел за частично неоснователна и е потвърдил Решение № 7777 от 11.12.2018 год. по гр.д.№ 6805/2017 год. в частта с която първоинстанционният съд е присъдил на С. Т. К. на основание чл.432 ал.1 КЗ обезщетение за сумата над 25000 и до 150000 лв. В частта с която Софийски градски съд е отхвърлил иска на С. К. за сумата над 150000 и до 200000 лв. и по реда на въззивното обжалване съставът на САС е потвърдил първоинстанционното решение в тази част, решението е влязло в сила. П. Т. М. – дъщеря на ищцата е починала в резултат на ПТП, настъпило на 04.06.2016 год. В качеството на пътник лек автомобил марка „Ровър” тя е получила телесни увреждания несъвместими с живота в резултат на които е починала. Няма спор, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗАД”ДаллБог Живот и Здраве”, поради което К. е предявила срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – в размер на 200000 лв. Ответникът по иска ЗАД”ДаллБог Живот и Здраве” е оспорил иска по размер, като е направил и възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД, че с поведението си П. М. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат – пътувала е без поставен обезопасителен колан и в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Първоинстанционният Софийски градски съд е счел, че справедливият размер за обезщетяване на вредата, претърпяна от К. е 150000 лв. Счел е за недоказано възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД. Действително, М. е била без поставен обезопасителен колан, но с оглед вида на травмите и, смъртта не би била предотвратена. Счел е за недоказано обстоятелството, че тя е знаела или предполагала, че водачът е неправоспособен. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт. Счел е жалбата на застрахователя за неоснователна поради това, че справедливият размер на обезщетението е правилно определен, а възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД – недоказано. Във въззивното производство е била допусната съдебно-психиатрична експертиза по искане на въззивницата К., но заключението и не е повлияло на становището на САС за размера на присъденото от СГС обезщетение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на три въпроса, формулирани така: „1./ Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП?; 2./ Следва ли да се отчете 50% и повече съпричиняване на вредите от страна на загиналата при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първата инстанция в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП от страна на пострадалата, което нарушение пряко и непосредствено е довело до смъртта и, както и пътуването в автомобил управляван от неправоспособен водач при изрично знание от страна на загиналия на това обстоятелство?; 3./ Процесуално допустимо ли е назначаването на съдебно-психиатрична експертиза за целите на заведеното дело за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък в резултат на ПТП за доказване на остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, без да са представени каквито и да било обективни медицински документи за извършени прегледи при съответните специалисти, назначено лечение, предписани и прилагани медикаменти и друг вид терапии?”. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответницата по касация С. К., чрез процесуалния си представител е изразила становище, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски. Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол за произнасяне по посочените въпроси произтича от следното: Първият от посочените въпроси няма отношение към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, приложим спрямо търпените неимуществени вреди. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, конкретните икономически параметри от загубената работоспособност на пострадалия като размер на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП имат пряко и решаващо значение при определяне на размера на търпените имуществени вреди в хипотезата „пропуснати ползи”. В случай, че би била заявена претенция за заплащане на имуществени вреди, тези параметри била били установени не само като основание, но и като конкретен размер. Смесването на способите за определяне на имуществени и неимуществени вреди е недопустимо. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и по отношение на втория от поставените въпроси. Недоказано е твърдението, че П. М. е знаела или е могла да предполага, че водачът е неправоспособен. Съдът изрично е посочил, че никакви доказателства в тази насока не са представени. Непоставянето на обезопасителен колан действително би могло да се отрази на размера на обезщетението при прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, но само в случай, че то е било от значения за настъпилия вредоносен резултат, което в настоящия случай е останало недоказано. Т.е. този въпрос е хипотетичен, доколкото не се основава на установени факти по делото. Няма качеството на обуславящ и третият от посочените въпроси. По принцип, назначаването на съдебно-психиатрична експертиза е допустимо, а достоверността на изводите и подлежи на оспорване. Въпросът няма качеството на обуславящ, обаче, поради това, че това събраното във въззивното производство доказателство не е повлияло на преценката на въззивния съд за обема и естеството на търпените от ищцата болки и страдания и той е потвърдил становището на първоинстанционния съд за размера на дължимото обезщетение. Разноски на ответната страна ще следва да бъдат присъдени по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. Списък по чл.80 ГПК съдържащ размер е представен, но в него се сочи изготвяне на касационна жалба, каквато няма депозирана. Съдебният състав счита, че в съответствие с чл.9 вр.чл. 7 от Наредбата минималните размери на адв. възнаграждения, за представеният отговор по чл.287 ал.1 ГПК касаторът ще следва да заплати на адв. С. Ч. сумата 3210 лв. – ѕ от сумата за процесуално представителство, съобразно обжалваемия интерес от 125000 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.