Определение № 3028 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на Община Разлог против определение №5402 от 04.12.2025г. по адм.д.№893/2025г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е върната частната му жалба срещу протоколно определение от 25.09.2025г. постановено по същото дело. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, тъй като указанията за представяне на надлежно пълномощно и довнасяне на държавната такса са изпълнени в срок ,а не са представени в съда поради разминаване в двете системи за електронно връчване на съда и общината. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, против определение, подлежащо на обжалване, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 213 а, ал. 7 от АПК, което е неблагоприятно за частният жалбоподател, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното разпореждане е мотивирано с неизпълнение на указанията по разпореждане № 5092/13.11.2025 г., постановено по адм. д.№ 893/2025 г. на АС-Благоевград, с което частната жалба е оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията чл.213, т.3 от АПК. Прието е,че жалбоподателят е внесъл държавна такса в размер на 10лева, вместо дължима държавна такса в размер на 30лева, съгласно чл.235а от АПК, като не е представено и надлежно пълномощно на приподписалия частната жалба гл. юрк. Тумбева. Дадени са изрични указания за изправяне на тези два порока по частната жалба в преклузивния 7-модневен срок, като се представи по делото и копие от вносния документ за държавната такса. Указанията са съобщени надлежно на 14.11.2025 г., като до изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на частната жалба /21.11.2025 г. – петък, присъствен ден/ нередовностите не са отстранени. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК и е условие за нейната редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК. Това задължение не се счита за изпълнено само и единствено с внасянето на указаната от съда държавна такса,а с представяне по делото на копие от вносния документ, в който смисъл са и изрично дадените на частния жалбоподател указания от съда. По делото няма данни да е представено доказателство за довнесена държавна такса в размер на 20лв в преклузивният 7-дневен срок / до 21.11.2025 г./, така и до момента на постановяване на обжалваното определение, поради което процесуално обосновано и правилно административният съд е приложил нормата на чл.213а, ал.1, изр. последно от АПК. Съгласно чл.137, ал.2 АПК / в действащата редакция до изм. ДВ бр.63/2025г./ съобщенията до административните органи в съдебното производство се връчват на електронният им адрес. Безспорно е обстоятелството,че ответникът в първоинстанционното производство /кмета на Община Разлог / е бил уведомяван чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, както и че копие от вносния документ и пълномощното са подадени в съда по електронен път – чрез Системата за електронен обем на съобщения /СЕОС/, но автоматично е генериран на 18.11.2025г. отказ, тъй като „Документите по делата са изпращат на електронната поща на служба „Регистратура“. Няма данни документите да са входирани в съда впоследствие по електронен път или на ръка в регистратурата, а по делото не са въведени и такива твърдения. Следователно задължителните указания на съда по разпореждане № 5092/13.11.2025 г. за оставяне на частната жалба без движение не са изпълнени, което е основание за връщане на жалбата. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение