Определение № 871 от 18.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 265/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Н. К. срещу определение № 39 от 08.01.2025 г. по т. д. № 1588/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което са оставени без разглеждане подадените от него молби вх. № 9699/04.06.2024 г. и вх. № 19738/15.11.2024 г. по описа на регистратурата на ВКС за изменение на основание чл. 248 ГПК на определение № 1168/09.05.2024 г. по т. д. 1588/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че с постановеното по делото определение № 1168/09.05.2024 г. по т. д. 1588/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО съдът не се е произнесъл по разноските – липсва произнасяне в диспозитива на съдебния акт. Изтъква, че молбата му е била за допълване на съдебния акт именно предвид липсата на произнасяне с последния по искането му за присъждане на разноски по делото, в която хипотеза не се изисква като предпоставка за допустимост на молбата представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК. За да обоснове тезата си, се позовава на задължителната практика по т. 18 от ТР 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, че диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо, а не мотивите към съдебния акт. Оспорва като необоснован изводът на съда по обжалвания съдебен акт, че подадената от него молба вх. № 19738/15.11.2024 г. по описа на регистратурата на ВКС не следва да бъде разгледана на допълнително основание и предвид подаването и след преклузивния срок по чл. 248 ГПК, с доводи, че не се касае за подаване на нова молба по чл. 248 ГПК, а молбата е подадена предвид липсата на извършени процесуални действия по първата молба и за нейното уточняване, като уточнената първа молба се счита за редовна/уточнена от датата на подаването й. По тези доводи моли за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по жалбата, „Юробанк България“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалваното определение и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 1168/09.05.2024 г. по т. д. 1588/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО състав на ВКС, ТК, I ТО, сезиран с касационни жалби на двете насрещни страни по спора, не е допуснал касационно обжалване на решение № 538/25.04.2023 г. по гр. д. № 811/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. Изложил е мотиви, че при този изход на делото – недопускане на касационен контрол на обжалвания съдебен акт, няма да бъдат присъдени разноски на никой от касаторите. Предвид задължителното за съдилищата тълкуване на процесуалния закон, дадено с ТР 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 9, молбата за изменение на решението в частта за разноските, дължими на молителя, е недопустима при неизпълнение от подалата молбата страна на задължението й да представи списък на разноските по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Със същия тълкувателен акт - т. 8, е извършено разграничение на двете хипотези на чл. 248 ГПК, като е прието, че първата – искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските, обхваща случаите, когато съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Счетено е, че в тази хипотеза – при пропуск на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски, представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Видно от определение № 1168/09.05.2024 г. по т. д. 1588/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО не е налице пропуск на съда да се произнесе по своевременно релевирано искане за присъждане на разноски. Съставът на съда е отчел заявените от страните искания за разноски, но е приел, че с оглед изхода на делото не им се следват такива, поради което е отказал да присъди разноски на касаторите. В последната хипотеза несъгласната с произнасянето на съда страна има право да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските и дори да именова молбата си по чл. 248 ГПК като такава за допълване, както е в процесния случай, това не променя правната й характеристика на молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските. По вече изложените доводи на съда, за да бъде надлежно упражнено от страната правото й да иска изменение на съдебен акт в частта за претендираните от нея разноски, е необходимо да е изпълнила вмененото й с чл. 80 ГПК задължение да представи списък на разноските, дори когато разходът е един, което жалбоподателят не е сторил в процесния случай, и правилно молбата му е оставена без разглеждане с обжалвания съдебен акт. Следва да бъде допълнено, че сочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика по т. 18 от ТР 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е неотносима към съдебните актове в частта за разноските, които имат характер на определение и по отношение на които не се формира сила на пресъдено нещо. По тези мотиви обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение