Определение № 585 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Л. М. срещу определение № 33095 от 09.10.2025 г., постановено по административно дело № 8559/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против писмо изх. 20-00-510/02.06.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което същият отказва да Ѝ изплати разлика в индивидуална работна заплата за периода 01.01. – 01.04.2025 г., както и да преизчисли платеното Ѝ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като материалноправно незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Ответникът по частната жалба - Изпълнителният директор на Агенция по заетостта в представен от процесуален представител излага становище, че оспореното писмо има уведомителен характер и обжалваното определение е правилно. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане обжалваното писмо правилно и законосъобразно приема, че същото няма характера и белезите на индивидуален административен акт, тъй като по същество с него е отказано изплащане на имуществена претенция на жалбодателката по отношение на размера на изплатените ѝ обезщетения при прекратяване на служебното ѝ правоотношение. Правилен е и изводът, че спорът е имуществен, но извън тези от компетентността на административните съдилища поради приложение на чл. 125 от Закона за държавния служител в случая. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва а бъде посочено, че съдебно производство се възобновява само в случаите, когато е било спряно – арг. чл. 156 АПК., като отмяната на определението, с което е даден ход по съществото на спора връща производството във фазата преди това определение, при което липсват предпоставки за възобновяване на същото. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение