Определение № 8432 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от М. И. М., от гр. Болярово, област Ямбол, чрез адвокат С. Иванов, срещу Определение № 1148 от 10.07.2026 г., постановено по адм.д. № 293/2026 г., по описа на Административен съд (АС) - Ямбол. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-7779-000100/29.06.2026 г. издадена от полицейски инспектор в Районно управление (РУ)-Камено към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, с която на основание по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП на М. И. М. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно. Твърди, че с допуснатото предварително изпълнение не се реализира преследваната от закона цел. Сочи, че е налице реална възможност допуснатото предварително изпълнение на ПАМ да му причини вреди, тъй като ще се отрази неблагоприятно на финансовото му състояние, предвид невъзможността да изпълнява трудовите с задължения, за което се изисква притежаването на СУМПС. Твърди също, че по този начин не би могъл да полага необходимите грижи за болната си майка и да извършва транспортирането й до медицински заведения, което е от изключителна важност, тъй като живеят на отдалечено от болнични заведения място. Направено е искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – полицейски инспектор в РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящият състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение на АС – Ямбол е отхвърлено искането на М. И. М. от гр.Болярово, област Ямбол, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-7779-000100/29.06.2026 г. издадена от ПИ в РУ-Камено към ОДМВР-Бургас. За да постанови определението си съдът е посочил, че обстоятелството, че с отнемането на свидетелството за управление жалбоподателят се поставя в невъзможност да упражнява трудовите си функции не може да се приеме като основание за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, защото именно в тази връзка и при осъществяването им е извършил нарушението, за което е наложена мярката. Прието е също, че законовата презумпция на нормата не може да се обори и да даде основание за спиране на изпълнението с позоваването на здравословното състояние на родител на оспорващия, доколкото грижата за здравето и реакцията при спешни състояния следва да става със специализиран транспорт, по отношение на посочените планови лечения и снабдяване с лекарства, съдът приема, че за осъществяването им са налице и алтернативни начини и средства, поради което отнемането на СУМПС на оспорващия, не ги прави невъзможни. Посочено е и че същите не се явяват и нови обстоятелства, за да отговаря на изискванията за спиране на предварителното изпълнение. Направено е заключение, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно, поради което същото е отхвърлено. Определението е неправилно. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-7779-000100/29.06.2026 г. издадена от полицейски инспектор в РУ - Камено към ОДМВР - Бургас, на основание по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП на М. И. М. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 26.06.2026 г. около 15:15 часа в община Камено на път трети клас №5392, в посока село Кръстина – село Винарско, община Камено М. И. М. управлява земеделска техника (комбайн) КЛАС Лексикон 660, рама номер: [заличен текст], което не е регистрирано, регистрационната табела не е поставена на определеното за това място. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени. В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл. 60 от АПК – те се презумират, като се приема, че общественият интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166, ал. 2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя. В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да осъществява служебните си задължения и се грижи за болната си майка. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид представените доказателства, че майката на жалбоподателя е в тежко здравословно състояние, което изисква извършването на периодични прегледи и наблюдение в болнична среда, като с наложената мярка М. М. ще бъде възпрепятстван както да се грижи за близките си, така и да изпълнява служебните си задължения. В искането за спиране на предварителното изпълнени са изложени данни, че на МПС е била направена транзитна регистрация и получен регистрационен номер. Визираните от молителя последици представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава в искането си, са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Отнемането на СУМПС в случая не е свързано само с обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на зависещи от жалбоподателя лица. Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. По искането за разноски на жалбоподателя следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт, разрешаващ спора по същество, съобразно изхода на правния спор. Предвид изложеното, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по настоящото дело, е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,