Определение № 235 от 14.05.2009 г. на ВКС по д. № 251/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. срещу въззивното определение на Апелативен съд – София /АС/ по ч.гр.д. №535/09 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на М. Г., подадена чрез пълномощника й М. Г., с отбелязване, че е син на жалбоподателката. Прието е, че към частната жалба не са представени доказателства, установяващи твърдяната родствена връзка за представителство по пълномощие на осн. чл.32, т.2 от ГПК. Въззивният съд е приел още, че частната жалба не следва да се оставя без движение с указания за отстраняване на констатираната нередовност по представляването на жалбоподателката, тъй като първоинстанционния съд вече й е дал тази възможност във връзка с подадената чрез същия пълномощник искова молба. Този извод на въззивния съд е незаконосъобразен – на осн. чл.275, ал.2 от ГПК разпоредбите на чл.261, чл.262 и чл.273 / посл. във вр. с чл.101 в случая/ от ГПК се прилагат съответно по отношение на частните жалби – или въззивният съд е следвало да остави частната жалба без движение, като даде възможност на жалбоподателката да представи доказателства за надлежно представляване в частното производство от пълномощника по приложеното пълномощно, в хипотезата на чл.32, т.2 от ГПК. Такива тя е представила пред настоящата инстанция. Въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, следва да се отмени и делото – върне на АС за произнасяне по съществото на частната въззивна жалба. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.