Определение № 10689 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10242/2021 г.

ВАСПърво отделение09.10.2024 г.докладчик Полина Якимова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Р. В. Г. за изменение на постановеното Решение № 4545/12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 10 242/2021 г. в частта за разноските. Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА секретар: Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Мотиви

Производството е по чл. 248 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Образувано е въз основа на постъпила във Върховния административен съд на 17.07.2024 г. молба от Р. В. Г., ответник по касационната жалба, в която се поддържа, че при определяне на разноските с Решение № 4545/12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 10 242/2021 г., е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена. Насрещната страна по молбата – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, оспорва допустимостта й с аргумент, че нейните мотиви обективират твърдение за неправилно определяне на присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение. По този начин Г. цели саниране на пропуска си да сезира съда с искане за изменение на решението в частта на разноските своевременно. Дори да бъде споделена правната квалификация на молителя се поддържа, че очевидна фактическа грешка не е допусната, доколкото между мотивите на решението и осъдителния му диспозитив е налице пълно съответствие. За да се произнесе по молбата, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, взе предвид следното: Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска вола на съда и нейното външно изразяване. В диспозитива на Решение № 4545/12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 10 242/2021 г. не е обективирана воля, различна от формираната в мотивите. Макар да съдържа позоваване на чл. 175 АПК, по насочеността към последиците си искането на страната по делото е за изменение на решението в частта за разноските и се квалифицира от съда по чл. 248 ГПК. Същото обаче е заявено на 17.07.2024 г., далеч след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК, и при липса на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на това право, тъй като по делото от Г. не е представен в срока по чл. 80 ГПК - до приключване на последното съдебно заседание в касационната инстанция, списък на разноските. Съгласно чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските – така и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. По тези съображения Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

7