Решение № 409 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 409/2009 г.

Недоволна от разпореждането е касаторката Ю. И. Г. ЕГН ********** от гр. С., предтсавлявана от адвокат Д от АК-Велико Т., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен тъй като касационната жалба е редовна. Ответниците по частната жалба М. Л. К. от гр. В., Д. Л. К. от гр. В. и В. Д. Х. от гр. С. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да върне касационната жалба като нередовна въззивният съд е приел, че в изложението към нея са цитирани пасажи от съдебни решения, които не са приложени с оглед указанията на Председателя на І гражданско отделение на Върховния касационен съд в разпореждане от 13.03.2009 год. по преписка вх. № 3* от 05.03.2009 год. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая е сторено. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение съгласно чл.274, ал.2 ГПК