Определение № 33 от 08.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2690/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. П. С. – пълномощник на И. К. Д., касатор по делото, съдържаща искане към съда да измени Решение № 334 от 13.11.2018 год. по настоящото дело в частта относно разноските. Искането е за присъждане на разноски и за предходните инстанции, съобразно частта, с която на Д. е присъдено допълнително обезщетение при частично уважаване на главния иск. Направено е и искане за изменение на първоинстанционното и въззивното решения и в частта, с която Д. е бил осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 068.42 лв. – разноски пред Софийски градски съд, респективно 300 лв. – разноски пред Софийски апелативен съд. Ответникът по молбата – „Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК:[ЕИК],гр. София, по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за оставянето й без уважение. Твърди, че липсват доказателства относно договарянето и заплащането на разноските, обосновано и с липсата на платежни документи за договорените от ищеца суми за адвокатски възнаграждения, каквито следвало да има с оглед ограничаването на плащанията в брой. Счита, че уговорените от страната адвокатски хонорари са прекомерни, като възражения в тази посока били правени за всяка съответна инстанция. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество – молбата е и частично частично основателна. С първоинстанционното решение № 8190/07.12.2012 г., постановено по гр.д. № 10794/2010 г. по описа на Софийски градски съд „Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено да заплати на И. К. Д. следните суми: на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря, настъпила на 20.07.2009 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2009 г. до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлен главният иск, предявен като частичен, за разликата над уважения до предявения размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лева, при обща искова претенция в размер на 200 000 лв.; на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 23 000 (двадесет и три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, които са в пряка причина връзка с ПТП, настъпило на 20.07.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2009 г. до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлен главният иск, предявен като частичен за разликата над уважения до предявения размер от 73 000 (седемдесет и три хиляди) лева при обща искова претенция, в размер на 150 000 лв.; на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 432 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.07.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2009 г. до нейното окончателно изплащане. Съобразно изхода на спора в първата инстанция застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 6 805.12 лв. – съдебни разноски, дължими от ответника съразмерно на уважената част от исковете, респ. ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сумата от общо 3 068.42 лв. – съдебни разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Софийски апелативен съд с решение № 2289 от 11.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3045/2013 г. по въззивна жалба на И. К. Д. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълните им предявени размери, е потвърдил решението на Софийски градски съд и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищеца 4 100 лв. – направени разноски във въззивната инстанция. С решение № 453 от 26.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3045/2013 г., по реда на чл. 247 от ГПК от Софийски апелативен съд са отстранени допуснати очевидни фактически грешки във въззивното решение, относно номера и датата на постановеното първоинстанционно решение и относно размера на присъдените на ищеца във въззивното производство деловодни разноски, а с решение № 821 от 24.04.2014 г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молба на И. К. Д. за изменение на решение № 453 от 26.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3045/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските. Ищецът е подал касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, с която е поискал да се уважат преките искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в пълните предявени размери, както и частна жалба срещу решението, имащо характер на определение в частта за разноските, като е поискал присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция в по-висок размер, а именно – 8 100 лв. С определение № 810 от 29.10.2015 г., постановено по т.д. № 2524/2014 г. по описа на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която са отхвърлени преките искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря и за лично получените увреждания, вследствие на ПТП. Въззивното решение в частта за разноските, имащо характер на определение, е потвърдено. С решение № 16 от 28.11.2016 г., постановено по т.д. № 2524/2014 г. по описа на ВКС е отменено решение № 2289 от 11.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3045/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, в която са отхвърлени преките искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря и за лично получените телесни увреждания, за разликата над уважените до частично предявените размери. Делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания за събиране на гласни доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди. При новото разглеждане на делото ВКС е указал на апелативния съд да се произнесе и относно разноските в касационното производство. Въззивният съд при новото разглеждане на делото в отменената част и след разпита на двама свидетели, с решение № 1438 от 21.06.2017 г., постановено по в.гр.д. №5753/2016 г., е потвърдил решение № 8190 от 07.12.2012 г., постановено по гр.д. № 10794/2010 г. на Софийски градски съд в частта, в която прекият иск на ищеца с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), предявен като частичен, е отхвърлен за разликата над уважения - сумата от 70 000 лева, до предявения размер от 110 000 лева, при обща искова претенция в размер на 200 000 лв., респ. в частта, с която предявеният пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), предявен като частичен, е отхвърлен за разликата над уважения - сумата от 23 000 лв. до предявения размер от 73 000 лева, при обща искова претенция в размер на 150 000 лв., и е осъдил И. К. Д. да заплати на застрахователното дружество на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сума в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция. С решение № 334/13.11.2018 г. по т.д. № 2690/2017 г. по описа на ВКС е отменено въззивно решение № 1438 от 21.06.2017 г. на Софийски апелативен съд, 10 с-в, постановено по в.гр.д. № 5753/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 8190 от 07.12.2012 г. по гр.д. № 10 794/2010 г. на Софийски градски съд, в допусната до касационно обжалване част, с която е отхвърлен искът на касатора И. К. Д., предявен като частичен, срещу „Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 110 000 лева, от общо 200 000 лева за претърпени страдания от ищеца от смъртта на дъщеря му в следствие на настъпило на 20.07.2009 г. пътно-транспортно произшествие, както и в частта за разноските и вместо това е осъдено застрахователното дружество за заплати застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ (отм.), представляващо разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 110 000 лева или още 40 000 лева, по предявения до този размер частичен иск от общо 200 000 лева, за претърпени страдания от ищеца от смъртта на дъщеря му в следствие на настъпило на 20.07.2009 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 20.07.2009 г. до окончателното плащане, както и сума в общ размер на 4 845 лв. – разноски пред ВКС, съобразно уважената от касационната инстанция част от претенцията С касационната жалба касаторът – настоящ молител, е поискал присъждане на разноски, направени за всички инстанции. С постановеното окончателно решение ВКС се е произнесъл само относно сторените пред касационната инстанция по т.д. № 2690/2017 г. разноски, като е присъдил такива на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 4 845 лв. Направените от касатора пред първата инстанция, във връзка с първото разглеждане на делото от ВКС и по повод новото разглеждане от въззивния съд, и поискани разноски са останали неприсъдени от ВКС съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на изложеното следва да се уважи молбата и се измени постановеното решение № 334/13.11.2018 г. в частта му за разноските. ВКС е бил сезиран с касационна жалба на Д., срещу тези част на въззивно решение, с която исковете му с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) са били отхвърлени. В касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното въззивно решение в потвърдителната му част, както и за преразгледждане на разноските, които са присъдени в полза, респ. в тежест на касатора пред предходните инстанции. Претендираното от Д. обезщетение за неимуществени вреди е било в общ размер на 183 000 лв., а за имуществени – 1 432 лв. Първоинстанционният съд е присъдил 93 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди е уважил в цялост. Сторените разноски са били в размер на 13 446.82 лв., като с решението си съдът е присъдил 6 805.12 лв., съобразно уважената част от исковете. Обжалваемият интерес на Д. пред Софийски апелативен съд при новото разглеждане на делото е бил за 90 000 лв. неимуществени вреди. Сторените разноски са в размер на 6 460 лв. Като е потвърдил първоинстанционното решение и при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на въззивника, съдът не е присъдил в полза на ищеца разноски, в това число и сторени такива в размер на 3 760 лв. за първото производство пред ВКС, по които САС е следвало да се произнесе съобразно изхода на спора. Становището на настоящия съдебен състав е, че допълнително дължимите разноски на ищеца за първата инстанция възлизат на 2 996.23 лв., съобразно приетия от ВКС различен размер на обезщетението за неимуществени вреди. На същото основание за новото разглеждане на делото във въззивната инстанция му се дължат разноски в размер на 2 871.11 лв. за неимуществените вреди, респ. – 1 671.11 лв. за производството по т.д. 2524/2014 г. по описа на ВКС. Задължението му за разноски към „Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД също подлежи на редукция, като вместо сумата 3 068.42 лв. – разноски пред първата инстанция, същата следва да бъде намелена до размера от 1 703.97 лв. Що се касае до изменение на присъдените в полза на ищеца за първото разглеждане на делото във въззивната инстанция разноски в размер на 4 100 лв. следва да се има предвид, че по подадена от същия частна жалба срещу решение № 821 от 24. 04. 2014 г., по в.гр.д. № 3045/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което въззивният съд е отказал да измени постановеното по делото решение в частта му за разноските, ВКС с определение № 810 от 29.10.2015 г., постановено по т.д. № 2524/2014 г. е приел, че с оглед необжалването на въззивното решение от страна на ответника в производството в осъдителната му част, както и на забраната на чл. 271, ал. 1, изр. второ и по препращане от чл. 278, ал. 4 ГПК, въпросът по същата жалба следва да бъде разрешен от касационната инстанция в така образуваното производство, независимо от последващия изход на делото по съществото на спора в допуснатата до касационно обжалване негова част. При така приетото, по същество претенцията на касатора за разноски в първото производство пред въззивната инстанция е приета за изцяло неоснователна, а обжалваният съдебен акт, с който е оставена без уважение от въззивния съд същата претенция за размер над присъдения и необжалван от противната страна такъв от 4 100 лв., до общо претендирания размер от 8 100 лв., е потвърден. С това въпросът за разноските в това производство е уреден с влязъл в сила съдебен акт, поради което не подлежи на преразглеждане. Твърденията на ответника по молбата по чл. 248 ГПК, че липсват доказателства относно договарянето и заплащането на претендираните разноски от ищеца, следва да се приеме за неоснователно. В кориците на делото – на л. 197 от гр.д. № 10794/2010 г. по описа на Софийски градски съд; л. 178 от т.д. № 2524/2014 г. по описа на ВКС и л. 11 от в.гр.д. № 5753/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ищецът е представил 3 бр. договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че страната е договаряла съответните възнаграждения за оказваната й правна помощ и съдействие, като в самите договори е отбелязвано, че плащането е извършено в цялост и в брой. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В настоящия случай тези обстоятелства са налице, поради което така представените договорите имат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на застрахователното дружество относно недоказаност на извършените плащания, обосновано с липсата на платежни документи за договорените от ищеца суми за адвокатски възнаграждения, каквито следвало да има с оглед ограничаването на плащанията в брой. В действителност, само едно от договорените възнаграждения – това по първоинстанционното производство, е в размер над посочения в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ размер от 10 000 лв. Следва обаче да се отбележи, че към момента на извършване на това плащане – 04.05.2011 г., в сила е била разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ в редакцията й към ДВ, бр. № 16 от 22.02. 2011 г., съгласно която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв., поради което за страната не е съществувало задължението за заплащането й по банков път. Само за пълното следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ, изискваща всички плащания на територията на страната на суми в размер на или над 10 000 лв. да се извършват по банков път, е неотносима към доказването на претенция за разноски за адвокатско възнаграждение. Плащането в брой на адвокатско възнаграждение на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. (респ. 15 000 в предишната редакция на разпоредбата), представлява нарушение на чл. 3, ал.1 ЗОПБ и е от значение за реализиране на административно - наказателната отговорност на нарушителя, но не се отразява нито на надлежността, нито на доказването на извършеното плащане – така определение № 120 от 06.03.2017 г. по ч. т. д. № 1709/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 70 от 09.02.2016 г. по ч. т. д. № 499/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., дадените в които разрешения настоящият състав напълно споделя. По отношение на възражението на ответника за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за съответните инстанции, следва да се отбележи, че за разноските, претендирани от ищеца като сторени по т.д. № 2524/2014 г. по описа на ВКС и по в.гр.д. № 5753/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, застрахователното дружество не е релевирало своевременно тези свои възражения, като това не може да бъде сторено едва с отговора на молбата на ищеца за изменние на решението в частта за разноските. В срок това е сторено само касателно разноските по първоинстанционното производство, но с решението си СГС не е намерил това възражение за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, който извод се споделя и от настоящия състав. От гореизложеното следва, че на И. К. Д. следва да бъдат присъдени допълнително още 7 538.45 лв. за предходните инстанции, съобразно приетия от ВКС различен размер на обезщетението за неимуществени вреди и се намали задължението на Д. към застрахователя до размера на 1 703.97 лв. Предвид горното, като счете молбата за частично основателна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение