Решение № 3164 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10268/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Принцес Резиденс“ ООД, ЕИК: 812219262, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Просвета“ №2, представлявано от Р. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. Апрахамова, против Решение № 5710/24.06.2025 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2498/2024 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на „Принцес Резиденс“ ООД, против Решение № 2153-15-293 от 14.10.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба и е потвърдено издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО Разпореждане № РЖ-5-15-01696158/09.09.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, с което е задължено дружеството да внесе сума по ревизионен акт за начет № РА-5-15-01667331/27.08.2024 г. в размер на 16 201,78 лева – главница, и 5 867,07 лева – лихва, или общо 22 068,85 лева, както и дружеството е осъдено да заплати 100 лева разноски. Недоволен от първоинстанционния съдебен акт жалбоподателят оспорва решението на административния съд с касационни доводи за неговата неправилност, а именно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Неправилно съдът приложил чл. 1, респ. чл. 2, ал. 2 от Постановление №151 на Министерски съвет за определяне на минималните размери на възнагражденията, които следва да се изплащат от работодателите. Счита, че не е бил длъжен да връща целия размер на получената сума като подпомагане, а само този размер, изчислен от вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд съдебна експертиза. Поддържа, че бил нарушен и принципа на пропорционалност на наложената мярка, защото тя не отговаряла на преследваната с нормативния акт цел. По същество моли съдът да отмени решението на административния съд и да реши спора по същество, като отмени като незаконосъобразен обжалвания административен акт. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Принцес Резиденс“ ООД, срещу Решение № 2153-15-293 от 14.10.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Разпореждане № РЖ-5-15-01696158/09.09.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Пловдив, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, с което „Принцес Резиденс“ ООД е задължено да внесе сума по ревизионен акт за начет № РА-5-15-01667331/27.08.2024 г. в размер на 16 201,78 лева – главница, и 5 867,07 лева – лихва, или общо 22 068,85 лева. От фактическа страна по делото първоинстанционният административен съд е приел за установено, че административното производство по издаване на процесния административен акт е започнало въз основа на издадена Заповед № ЗР-5-15-01646070/04.07.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, с която се нарежда да се извърши частична ревизия по разходите на „Принцес Резиденс“ ООД от контролен орган на НОИ – Пловдив за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2021 г. Повод за образуване на ревизионно производство по чл. 110 от КСО срещу дружеството касатор са установени факти и обстоятелства от контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив, а именно, че осигурителят е ползвал подпомагане по ПМС № 278 от 12.10.2020 г. и ПМС № 322 от 07.10.2021 г. и от предоставените ведомости за съответните периоди е установена разлика в осигурителния доход между базов месец и месеците на подпомагане. На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 3 от ПМС № 151/03.07.2020 г. на „Принцес Резиденс“ ООД е съставен акт за начет № РА-5-15-01667331/27.08.2024 г. за това, че дружеството неправилно е извършило осигурителни разходи – получени средства за запазване на заетостта в условията на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка в общ размер на 22 068,85 лева, от които 16 201,78 – главница и 5 876,07 лв. – лихви. В акта за начет е констатирано, че същите суми подлежат на връщане, защото не било спазено изискването на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 151/03.07.2020 г., изм. и доп. с ПМС № 278/12.10.2020 г., ПМС № 416/30.12.2020 г., ПМС № 93/18.03.2021 г., ПМС № 213/01.07.2021 г., ПМС № 322/07.10.2021 г. и ПМС № 482/30.12.2021 г. – работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Дружеството надлежно е възразило против констатациите в акта за начет, а с мотивирано заключение с изх. № 1012-15-17650#7/09.09.2024 г., контролният орган е потвърдил задълженията та дружеството. Констатира се, че с Разпореждане № РЖ-5-15-01696158/09.09.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събиране на сумите по ревизионния акт за начет. Срещу това разпореждане е подадена жалба пред по-горестоящия административен орган, който с Решение № 2153-15-293/14.10.2024 г. е оставил жалбата без уважение като е счел, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 ат КСО за реализиране на имуществената отговорност на „Принцес Резиденс“ ООД. Съдът в хода на първоинстанционното съдебно производство и за изясняване на правния спор е приел неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Кредитирани са изводите относно фактите, касаещи установяването на осигурителния доход за и август 2020 г. и юли 2021 г. Вещото лице е съобразило при изготвяне на заключенията си нормативната уредба, съответно разликите спрямо минималния осигурителен доход за длъжността, като е дало заключение в два – спрямо брутното трудово възнаграждение и спрямо нетното трудово възнаграждение. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на акта с доводи за неговата законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи, релевирани в жалбата до Върховния административен съд, касаещи неправилно приложение на материалния закон – чл. 2 от Постановление № 151 от 3 юли 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г./ обн. ДВ. бр.60 от 7 юли 2020 г./. Правилото в чл. 2, ал. 1 от ПМС №151/2020 г. предвижда, че работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1 трудово възнаграждение в размер, не по – малък от размера на осигурителния доход за октомври 2021 г., и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец (в относимата редакция). Според нормативното изискване в чл. 2, ал. 2 от същото ПМС, работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, следва да изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1, т. 5, наети след 1 юни 2020 г., трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на минималния осигурителния доход за длъжността, и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Обосновани от релевантните за спора доказани факти и обстоятелства са правните изводи на първоинстанционния административен съд, който е приел че „Принцес Резиденс“ ООД е получил средства за запазване на заетостта на работниците в дружеството за процесните периоди, но не е изпълнил задължението си да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151/3.07.2020 г. и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. На това основание за дружеството възниква задължение да възстанови в пълен размер изплатените средства на бюджета на държавното обществено осигуряване за посочения период. Едно от предвидените в чл. 10, ал. 1 на ПМС № 151 от 3 юли 2020 г основания за възстановяване на получените от работодателя средства за запазване на заетостта е неизпълнението на задължението му по чл. 2 за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците/служителите за съответния месец и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Според нормата на чл. 10, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт невъзстановените средства по, ал. 1 се установяват и събират по реда на чл. чл. 110 от КСО. Правомощията на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет са предвидени в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. В съдебната практика се приема, че отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обективна и намира приложение в осигурителните правоотношения. Фактическият състав, при наличието, на който тази отговорност се ангажира включва доказване на пряка причинна връзка между щетата, настъпила за фондовете на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В настоящата хипотеза тази предпоставка е налице, защото работодателят „Принцес Резиденс“ ООД е получил средства за запазване на заетостта на работниците в дружеството за процесните периоди, но не е изпълнил задължението си да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец- съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 151/3.07.2020 г. и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Причинената щета е в размер на реално намаленото имущество на ДОО поради извършените плащания на ежемесечни средства за запазване на заетостта по силата на чл. 1, ал. 8, чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 2 от ПМС № 151/03.07.2020 г. в приложимата редакция (ДВ, бр. 89 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.), отнасяща се за месеците октомври, ноември и декември 2020 г. Не е налице твърдяната непропорционалност на мярката, изразяваща се в издаването на процесния административен акт, предвидена в чл. 10, ал. 3 от ПМС № 151/3.07.2020 г. В случая стандарт при прилагане на тази мярка е защитата на публичния интерес, касаещ правилното разходване на бюджета на Националния осигурителен институт /в този смисъл са постановени Решение № 11450 от 24.10.2024 г. по адм. д. № 2097/2024 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 13013 от 02.12.2024 г. по адм. д. № 9647/2024 г., VІ отд. на ВАС/. Предвид изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд Пловдив е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора по делото на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно поискани с отговора на касационната жалба и възлизащи на 102, 26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,