Решение № 2278 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10707/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Биликова“ ЕООД, с ЕИК 203940631, чрез упълномощената адв. С. Желязкова, срещу Решение № 22945 от 03.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3881 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 32-219077 от 01.07.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция „Митници“ (АМ), с което е коригирана митническа декларация (МД) MRN № 21BG002002056426R0 от 03.09.2021 г. и в тежест на „Биликова“ ЕООД са установени публични задължения за досъбиране – мито в размер на 6007,62 лв. и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 1201,52 лв. Наред с това, на настоящия ответник по касация е присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 350,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на първоинстанционния съд били противоречиви - в една част от решението процесната стока се квалифицирала като смес от мазнини, а в друга част като хидрогенирана палмоядкова (палмистова) и не била смес от мазнини. Твърди се, че по делото било установено, вкл. от експертното заключение на Централната митническа лаборатория (ЦМЛ), че стоката представлява хидрогенирана палмоядкова мазнина, без примеси и други мазнини - твърда, гладка бяла маса. Представени са доводи за неправилна оценка от страна на съда на заключенията на приетите по делото съдебни експертизи във връзка с наличието на сорбитанов естер в стоката. Подчертава се, че експертизите по делото – единична и тройна, не извършили химичен анализ на проба от стоката за намиране на сорбитанов естер, тъй като на територията на страната нямало лаборатория, която да направи подобно изследване, макар да имало приложим стандарт. Според касационния жалбоподател заключенията били в смисъл, че с оглед липсата на конкретика относно количеството на веществото в експертизата на ЦМЛ, не било възможно да се формира извод, че стоката е текстурирана. Оспорва се направеното позоваване на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2021/1816 на Комисията, относно класирането на някои стоки в КН. Подчертава се, че съдът не следвало да кредитира заключението на експерта Илиева, тъй като не почивало на непосредствен и обективен анализ на стоката. Противно на приетото от съда, в случая не било доказано по безспорен начин от административния орган в какво се изразява допълнителната й обработка, какво е процентното съдържание на добавените подобрители и как те са се отразили на нейния състав. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на спорното митническо решение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба и моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът – директорът на ТД Митница Варна при АМ оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище. По същество на касационното оспорване моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа изразените в писменото становище процесуални становища и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ, в производство по реда на чл. 226 АПК, е било Решение № 32-219077 от 01.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при АМ, с което е коригиран декларираният код по ТАРИК на стока с описание „Хидрогенирана палмова мазнина, I-SOC CBS, 1167 кашона, I-SOC PCF SF38, 1163 кашона“ по митническа декларация с MRN № 21BG002002056426R0 от 03.09.2021 г. от 1516 2098 80 на 1517 9099 90 и са установени публични задължения за досъбиране за мито в размер на 6007,62 лв. и за ДДС в размер 1201,52 лв., ведно със съответните лихви за забава. Установява се, че с Решение № 12554 от 14.12.2023 г., постановено по адм. д. № 6123 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. е отменено Решение № 2614 от 18.04.2023 г., постановено по адм. д. № 6761 по описа на АССГ за 2022 г., поправено с Решение № 3113 от 11.05.2023 г., постановено по същото дело, с което е отменено Решение № 32-219077 от 01.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при АМ и вместо него е постановено друго решение по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на „Биликова“ ЕООД срещу посочения административен акт. С Решение № 13039 от 03.12.2024 г., постановено по адм. д. № 7791 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. от петчленен състав на този съд, Решение № 12554 от 14.12.2023 г., постановено по адм. д. № 6123 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. е отменено по искане от „Биликова“ ЕООД, на основание чл. 239, т. 1 АПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. В мотивите на решението за отмяна е прието, че събраните в хода на отменителното производство продуктови спецификации от 05.07.2021 г. представляват нови писмени доказателства, които са относими към установяване на продуктовия състав на декларираната мазнина и следва да бъдат обсъдени при решаването на спора. При новото разглеждане на делото от тричленен състав на Върховния административен съд е постановено Решение № 3672 от 08.04.2025 г. по адм. д. № 11554 за 2024 г., с което е отменено Решение № 2614 от 18.04.2023 г., постановено по адм. д. № 6761 по описа на АССГ за 2022 г., поправено с Решение № 3113 от 11.05.2023 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представените съображения в решението на касационната инстанция се основават на необходимостта да бъдат обсъдени доказателствата по делото в съвкупност, включително приетите в производството по отмяна нови писмени доказателства, с които се установява ново обстоятелство. Предвид изричната забрана по чл. 220 АПК за извършване на нови фактически установявания, съставът на Върховния административен съд е счел, че е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, за да бъде осигурена възможност на страните да упражнят правото си на защита и да изразят съответни доводи и съображения в двуинстанционно производство. При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК от друг състав на АССГ, е постановено решението, предмет на касационна проверка сега. Първоинстанционният съд възприел фактически установявания въз основа на приобщените по делото доказателства, като съществена част от направените в решението констатации по фактите са неясни, а някои дори са противоречиви. Приел, че спорното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 59 АПК, в това число относно фактическите и правните основания за издаването му. Обосновал извод, че при издаване на акта са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби на Закона за митниците (ЗМ). Определил като установени от доказателствата и безспорни между страните декларираните данни по процесната МД. Като основен спорен въпрос по делото посочил дали декларираният код по ТАРИК за стоката съответства на действително декларираното или митническият орган правилно е определил нов код. Приел, за установено, че в процесната стока са вложени допълнително сорбитанови естери. Възпроизвел текстове от съдържанието на двете митнически лабораторни експертизи (МЛЕ), изготвени от ЦМЛ. Изложил мотиви относно тълкуването на Комбинираната номенклатура (КН), съдържаща се в Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в това число чрез позоваване на относими решения на Съда на Европейския съюз (СЕС). Разгледал неотносимата позиция 1511 от КН, както и релевантната за спора позиция 1517 от КН, като се позовал и на съответните разяснения, дадени в Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС). Коментирал, че разясненията на СЕС от негово решение по дело С-292/2022 г. изключват възможността приложеният от ЦМЛ вътрешно лабораторен метод да е основание за дисквалифициране на МЛЕ като информационен източник по делото. Избрал да кредитира заключението на основната съдебно-химическа експертиза (СХЕ), изготвена от вещото лице Илиева, което макар и оспорено намерил за обективно изготвено. Приел, че стоката представлява смес от палмово масло и палмистово масло, а според съда именно това е същественото условие, определящо класирането й в позиция 1517 от КН. Наред с това, стоката претърпяла обработка чрез текстуриране, в резултат на което била изменена кристалната й структура и именно тези нейни обективни свойства наложили извода на административния съд, че е налице фактическото основание за тарифното й класиране в позиция 1517 от КН. Съдът се позовал и на приобщеното писмено доказателство - Преглед на Модификаторите (погрешно посочени от съда като „Класификаторите“) на кристализацията на липидни системи, като направил избирателен препис на текстове от резюмето на документа относно кристализацията, без обаче да формулира ясен извод относно тяхното значение за спора. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с касационното решение и с решението за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, съдът разгледал и Продуктовите спецификации, представени от производителя от 05.07.2021 г. Определил ги като частни документи, които се издават от производителя и обхващат кратките характеристики на продукта. Съпоставил ги със заключението на вещото лице Илиева, което макар и оспорено намерил за много по-подробно и даващо отговор на въпросите. При това счел, че съдържанието на тези документи не се различавало от предходно приобщените по делото доказателства за вида на стоката – два сертификата за анализ и здравен сертификат. От заключението се установявало наличие на сорбитол в пробата, изследвана в МЛЕ, той не бил съставна част на палмовите масла, от което следвало, че присъствието му било възможно да се обясни чрез добавянето на сорбитанови естери към процесната стока. Производителят също декларирал, че е вложил емулгатор - сорбитанов тристеарат и това било написано на опаковките на стоката, като са открити следи от сорбитол, което показва, че били вложени сорбитанови естери. Според съда добавянето на сорбитанови естери представлява допълнителна обработка на мазнината, различна от стандартното рафиниране и хидрогениране, затова наличието на сорбитанови естери, дори в минимални количества, е доказателство за текстуриране. Неясни са мотивите на съда, с които обосновал становище да не възприеме изводите на тройна съдебна експертиза. В текста на съдебното решение се чете „приетата по делото тройна съдебно-химическа експертиза, изготвена при първото разглеждане на делото е оспорена от нас в частта...“, като следва текст, чийто смисъл е неясен. Тоест, в тази част то представлява препис от едно или няколко писмени становища на митническата администрация и не може да се възприеме като част от съображенията на съда по спора. Решаващият му извод също е частично неясен, формулиран в едно изречение: „с оглед на събраните доказателства по делото е доказано по несъмнен начин, че внесеният продукт съставлява сместване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмиството масло и неговите фракции - да ги текстурира и представлява приготвена чрез текстуриране хидрогенирана фракиця на палмистовото масло с добавка на сорбитанов емулгатор в качеството на модификатор на кристалната структура…“. Поради това съдът приел, че стоката следва да класира в код 15179099 от КН, различен от декларирания в процесната МД. В подкрепа на този извод се позовавал на практика на Върховния административен съд. По така изложените съображения постановил съдебен акт за отхвърляне на оспорването на „Биликова“ ЕООД срещу спорното митническо решение, като осъдил дружеството да заплати и юрисконсултско възнаграждение на настоящия ответник по касация. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Изложените в обжалваното съдебно решение мотиви са формирани в голяма си част чрез обширни преписи на текстове от различни информационни източници, най-вече от заключенията на приетите СХЕ, без съдът да отсее относимите за изясняване на спора релевантни факти. В част от мотивите отсъства извода на съда какво точно и защо приема за установено по спора от фактическа страна, като част от установяванията са дори противоречиви. Основателно в тази връзка касационният жалбоподателя отбелязва, че в мотивите има противоречиви констатации относно характера на изследвания продукт – в някои части съдът посочва, че продуктът представлява смес от мазнини, а в други приема, че е палмоядково (палмистово) масло. Въпросът дали стоката представлява „смес“ е съществен, доколкото съгласно дадените разяснения в т. 44 от Решение на СЕС по дело С-292/22 г., направени в резултат на изследване на относимите текстове на ОБХС по позиция 1517 от КН „основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517 е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС.“ Следователно, установяване на характеристика на продукта на „смес“, би могло да е основание за класифицирането му под позиция 1517 от КН. Същественото в случая обаче е, че в спорното митническо решение изобщо не е релевирано като фактическо основание за промяна на тарифната класификация на стоката, че същата е „смес“, поради което установяването му е извън предмета на спора. Издателят на акта е приел, че декларираният продукт с търговско наименование „Хидрогенирана палмова мазнина I-SOC CBS” представлява „приготвена чрез текстуриране хидрогенирана фракция на палмистово масло с добавка на сорбитанов емулгатор в качеството на модификатор на кристалната структура“. По този начин митническият орган е ограничил фактическите основания до наличие на характеристиките от втората описана група и то по-конкретно до препарат, който е претърпял обработка чрез текстуриране. Доводите на касационния жалбоподател срещу изводите на АССГ, свързани с приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2021/1816 на Комисията, относно класирането на някои стоки в КН, също следва да бъдат споделени. В спорното митническо решение никъде не се аргументира теза, че декларираната стока отговаря на описаните в този регламент характеристики и промяната на тарифното класиране на стоката не е в резултат на установявания във връзка с това. Най-малко, в спорния акт не се сочи, че в разглежданата мазнина е вложена една от посочените в регламента съставки – лимонена киселина. Установявания относно съдържанието на тази добавка не са коментирани и в обстоятелствените части на двете извършени МЛЕ, макар по искания на страните в двете съдебни експертизи да са правени констатации по този въпрос. Ето защо, неясно остава по какви причини съдът коментира неотносимото към спора влагане на коментираната съставка. Основателно е релевираното касационно оплакване срещу извода на съда, че в случая е доказано текстуриране на стоката по МД, което обуславя класирането ѝ в позиция 1517 от КН. Приетото от съда в тази връзка не почива на приобщената по делото доказателствена съвкупност. Преди всичко следва да се посочи, че правилно АССГ не е споделил изводите от заключението на тройната СХЕ в частта му, с която е отречен използваният в МЛЕ, за установяване ползването на сорбитанов естер, чрез вътрешно лабораторен метод РАП № 51. В обяснителните бележки към КН за позиции 1516 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите, а дори такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствено приложим (т. 53 от решение на СЕС по дело С-292/22 г.). Затова и прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛЕ като информационен и доказателствен източник. В случая направените установявания по двете МЛЕ за наличие на сорбитол в изследваните проби се подкрепят от заключението на вещото лице Илиева, изготвила СХЕ, макар самата тя да не прави собствено изследване. Констатациите на митническите експертизи не се опровергават директно и от заключението по тройната СХЕ, което оспорва по принцип валидността на използвания вътрешнолабораторен метод РАП 51, но не оборва нарочно резултатите от прилагането му, тъй като не им противопоставя резултати от лабораторни изследвания по различен метод. Следователно, обосновано административният съд е приел за установено, че чрез направеното изследване от ЦМЛ проба митническата администрация е доказала наличие на сорбитол в продукта. При това, в заключението на СХЕ, изготвено от вещо лице Илиева се посочва, че сорбитановите естери не са естествена (природна) част на палмовите масла и добавянето им, което се установява от наличието на сорбитол, представлява допълнителна обработка на мазнината, различна от стандартното рафиниране и хидрогениране. Това експертно твърдение също не е опровергано от заключението на тройната СХЕ, поради което следва да бъде възприето за достоверно. От посоченото следва, че констатираните в пробите следи от сорбитол доказват влагането на сорбитанов естер в продукта. Посоченият факт в случая обаче сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове отнасянето на продукта към позиция 1517 от КН. Споделим е отправеният от касационния жалбоподател упрек срещу приетото от съда, че по делото са налице доказателства за по-напреднала обработка на продукта, която да налага промяна в заявеното тарифиране. Заглавието на декларираната в процесната МД позиция 1516 от КН е „Животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“. Важно е да се уточни, че в конкретния случай митническата администрация не е заявила, че влагането на сорбитанов естер (от вида сорбитанов тристеарат) само по себе представлява обработка на мазнината, която по принцип я изключва от позиция 1516 от КН поради това, че я поставя в обхвата на предвидената в заглавието на позицията изключваща формулировка – „необработени по друг начин“. Напротив, издателят на акта е релевирал конкретно текстурирането като достигната степен на обработка на продукта, която изключва класирането му по позиция 1516 от КН. В спорното митническо решение изрично е прието, че текстурирането е процес, който е специфично и единствено упоменат в ОБХС за позиция 1517, като допустим именно за стоките от позиция 1517 от КН. Изложените в мотивите на административния акт фактически обстоятелства са, че в състава на изследвания продукт е използван сорбитанов емулгатор, чиято функция, съгласно технологиите, е да модифицира кристалната структура. Издателят на акта приема, че стоките са претърпели по-напреднала от допустимите за позиция 1516 от КН обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло и неговите фракции, т. е. да ги текстурира. Следователно, ключов въпрос за правилното разрешаване на спора е дали установеното влагане на сорбитанов естер в продукта е достатъчно, за да обоснове извод за извършено негово текстуриране, каквато позиция е застъпена от администрацията. Доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, в това число твърдяното текстуриране на продукта, по правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, е за издателя на митническото решение. В случая обаче той не е успял, при условията на пълно и главно доказване, да установи релевантните за спора факти, за да бъде възприета поддържаната от него теза. Въз основа на приобщените специални знания не може да се направи несъмнен извод за настъпило текстуриране на продукта, предвид установеното влагане в него на сорбитанов естер. Според отговора на вещото лице Илиева по петия въпрос на единичната СХЕ – наличието на сорбитанови естери, дори в минимални количества е доказателство за текстуриране. Експертът обаче не посочва какви са тези минимални количества, като уточнява, че няма определена количествена граница на добавените сорбитанови естери, над която мазнината се счита за текстурирана. В заключението на тройната СХЕ се потвърждава мнението на вещото лице Илиева, че съществуват противоречиви данни за количеството сорбитановите естери, необходими за текстуриране, като за палмово масло или смес от масла няма данни. Експертите от състава на тази експертиза обаче уточняват, че ЦМЛ е посочила в експертизите си, че добавяне на количества от 0,5-2 % имат ефект върху кристализацията на маслото, т. е. текстуриране. Същевременно в отговора на третия поставен от администрацията въпрос се посочва, че сорбитановите естери се използват в палмовите масла като емулгатори, стабилизатори, сгъстители и текстуратори, като по отношение на емулгаторите се уточнява, че „в палмиството масло може да се прибави емулгатор, за да се предотврати разслояване, като количеството очевидно е до 0,5%, но не повече, с цел да се избегне текстуриране“. Застъпеното становище на тройната СХЕ е с ключово значение, доколкото въз основа на него следва да се приеме, че е възможно дадено минимално количество вложен емулгатор да не доведе до текстуриране. Така изразената експертна позиция се потвърждава и при разпита на трите вещи лица в проведеното на 03.04.2023 г. открито съдебно заседание по делото пред първата инстанция. Вещото лице проф. д-р Д. заявява категорично, а другите двама експерти се присъединяват към казаното от него, че количеството вложен сорбитанов естер е от значение. При това, тези експерти посочват, че е от значение дали количеството се използва като емулгатор, стабилизатор или като сгъстител. В този смисъл установяването на количеството вложен в продукта сорбитанов естер е от значение за формирането на извод дали този продукт е текстуриран. Трите вещи лица от състава на втората СХЕ са категорични в този смисъл и становището им следва да бъде възприето. При това, изводите на единичната СХЕ всъщност не са в пряко противоречие с тези на тройната такава. Вярно е, че вещото лице Илиева е изразила мнение, че чрез използвания от ЦМЛ метод може да се открие дори една молекула сорбитол, като тя имплицитно приема, че този сорбитол може да е единствено резултат от вложен в продукта сорбитанов естер. Но и в нейното становище се чете твърдение – „Установено е, че дори минимално количество естери – 0,09% оказва влияние върху кристалната структура“. Тоест, тя също посочва, че съществува минимална референтна стойност на вложен емулгатор, която следва да бъде достигната, за да може категорично да се приеме, че е възникнал ефект на текстуриране, макар да не може категорично да заяви каква е тази стойност по отношение на конкретния вид мазнина. В случая именно количеството вложен сорбитанов естер не е установено. В двете МЛЕ на двете изследвани проби е посочено само, че чрез качествен хроматографски анализ се детектира ниско съдържание на сорбитол, установен след хидролиза на пробата, което доказва съдържанието на сорбитанови естери в продукта. Не се посочва обаче нито каква е конкретната стойност на това „ниско съдържание“ на сорбитол, нито какво е количеството вложени сорбитанови естери. В заключението на Илиева е направено твърдение, което е възприето дословно от съда, че производителят на стоката е вложил емулгатор – сорбитанов тристеарат, което се установявало от опаковката на стоката, която според вещото лице се намира на л. 57 по делото. На посочения лист се съдържа страница трета от Протокол за извършена митническа проверка от 07.03.2023 г., като в описанието на констатациите на органите се чете по отношение на съставките (ingredients) – Sorbitan Tristeаrate, без обаче да е посочено конкретно количество. Опаковка не се намира. Наред с това, същото вещото лице на поставен въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя при разпита му в проведеното заседание на 06.02.2023 г., посочва че се е запознало с всички сертификати на стоката и в тях не фигурира посочен сорбитанов тристеарат. Наред с всичко изложено, следва да бъдат съобразени и възприетите като доказателства от съществено значение за спора от петчленния състав на Върховния административен съд, постановил отмяната на реда на чл. 239, ал. 1 АПК, продуктови спецификации от 05.07.2021 г. В тези документи също не фигурира количество на вложен сорбитанов тристеарат в разглежданата мазнина. Следователно, по делото не е установено конкретното количество на вложения в продукта емулгатор, поради което няма как да се формира категоричен извод за настъпило текстуриране на стоката. Както вече се посочи, администрацията носи доказателствената тежест да установи фактическото си твърдение за направено текстуриране, което е обусловено от установяване на количеството вложен сорбитанов естер. След като такова количество не е установено, няма как да се приеме за доказано, че е настъпило текстуриране. Поради това не може да бъде споделен и изводът на митническата администрация, че именно този тип обработка изключва продукта от позиция 1516 от КН и следва отнасянето му към позиция 1517 от КН. В сходен смисъл - Решение № 6689 от 03.06.2024 г., постановено по адм. д. № 2773 по описа за 2024 г. и Решение № 11173 от 18.10.2024 г., постановено по адм. д. № 4319 по описа за 2024 г. и двете на Върховния административен съд. По тези причини съвкупната преценка на приобщените в хода на процеса доказателствата дава основание да се направи извод за незаконосъобразност на спорното митническо решение. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение при наличието на релевираните касационни пороци по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост и противоречие с материалния закон, поради което то следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Предвид пререшаване на спора по същество, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените на АМ разноски. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател за всички производства по спора, освен за производството по отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК, където разноските са присъдени. В производството по адм. д. № 6761 по описа на АССГ за 2022 г. „Биликова“ ЕООД е направило разноски за държавна такса - 50,00 лв., за депозит за единична СХЕ – 700,00 лв., депозит за тройната СХЕ – 1500,00 лв. и за адвокатско възнаграждение – 840,00 лв. В производството по адм. д. № 6123 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. дружеството не е доказало сторени разноски. В производството по адм. д. № 11554 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. „Биликова“ ЕООД е претендирало и доказало заплатен адвокатски хонорар в размер на 2400,00 лв. В производството по адм. д. № 3881 по описа на АССГ за 2025 г. настоящият касационен жалбоподател не е доказал направени деловодни разноски. В настоящото касационно производство касационният жалбоподател е претендирал и доказал заплащането на държавна такса в размер на 57,67 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 600,00 евро. Тоест, общият размера на претендираните разноски е 2836,48 евро по правилото за превалутиране от левове в евро по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Към тази сума следва да се добави и заплатеното в евро адвокатско възнаграждение за настоящото касационно производството, като общата сума на дължими разноски е 3436,48 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение