Определение № 264 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 20/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Г. П. от [населено място], общ. Поморие, срещу определение № 9633 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1988/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 1019-02-571#2/24.09.2025 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ - Бургас), и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат твърдения за представени в ТП на НОИ – Бургас писмени доказателства – удостоверение № УП-3, от които се установява по-голям трудов стаж от зачетения от органа. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която атакуваният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение на административния съд е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на П. Г. П. против решение № 1019-02-571#2/24.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 5/09.07.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, и производството по делото е прекратено. Административният съд е приел, че жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок. Посочено е, че видно от приложеното известие за доставяне на решението, то е получено от съпругата на жалбоподателя на дата 26.09.2025 г. Връчването е редовно, поради което 14-дневният срок за обжалване е изтекъл на 10.10.2025 г., петък, работен ден. Жалбата е подадена на 13.10.2025 г., видно от поставения входящ номер, както и на тази дата е написано възражението, видно от посочената в него дата. С разпореждане на съда № 8972/21.10.2025 г. на жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства за депозиране на жалбата в срок, с предупреждение, че в случай на неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението с указанията на съда е редовно връчено на 29.10.2025 г. По делото е постъпила молба от П. П. с вх. № 12518/03.11.2025 г., видно от която, във връзка с връченото му съобщение е посочил, че е представил в ТП на НОИ - Бургас допълнителни доказателства за стаж, които иска да бъдат зачетени при преизчисляване на пенсията. Няма доказателства за подаване на жалбата в срок, а съдържанието на молбата няма отношение към спазването на срока. В предоставения срок, който е изтекъл на 05.11.2025 г., както и към момента на постановяване на оспореното определение, указанията на съда не са изпълнени, поради което жалбата като просрочена, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, е оставена без разглеждане и делото е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба (наименувана „възражение“) от П. Г. П. против решение № 1019-02-571#2/24.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 5/09.07.2025г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Атакуваното административно решение по силата на чл. 118, ал. 1 от КСО и съгласно указаното в него може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Видно от представеното копие на известие за доставяне, приложено към административната преписка, препис от оспореното решение № 1019-02-571#2/24.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас е връчено надлежно на съпругата на жалбоподателя на 26.09.2025 г., като съобщението е изпратено на посочения от жалбоподателя адрес, който е и негов постоянен и настоящ адрес. Срокът по чл. 118, ал. 1 от КСО, в който е можело решението да бъде валидно оспорено пред съда, е изтекъл на 10.10.2025 г. – петък, работен и присъствен ден. Жалбата е подадена от П. на 13.10.2025 г. в ТП на НОИ – Бургас с вх. № 2103-02-8/13.10.2025 г. по описа на ТП на НОИ - Бургас, като в нея е посочена същата дата. Въпреки дадените от съда указания доказателства за подаването на жалбата в срок не са представени в първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция, като липсват дори твърдения за това. Ето защо изводът на съда, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения 14-дневен срок е правилен. Жалбата се явява просрочена. Спазването на срока за подаването на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът е длъжен да следи служебно. Жалба, подадена след изтичането на срока, е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество, защото срокът за оспорване е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да търси съдебна защита. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че Административен съд - Бургас, като е оставил сезиралата го жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,