Определение № 9462 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9203/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Б. И. в качеството му на председател на УС на ЕС при [блок] в [жк] гр. София, подадена чрез адв. Г. Стоянов против определение № 14345/25.04.2025 г. постановено по адм. дело № 3061/2025 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), с което жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на СГКК- гр.София за предоставяне на поисканата със заявление рег. № ЗДОИ-1/28.01.2025 г. обществена информация е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице мълчалив отказ. Излага съображения, че органът е бил длъжен да постанови изричен акт решение за отказ или за предоставяне на информация. Счита, че не съществува правна възможност в ЗДОИ да му бъде отговорено с писмо, още повече, че не е получил същото. Поддържа тезата, че е налице годен предмет на оспорване – мълчалив отказ. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по съществото на спора. Ответната страна – началник на СГКК - гр. София, не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Б. И. срещу мълчалив отказ на началника на СГКК - гр. София за предоставяне на поисканата със заявление рег. № ЗДОИ-1/28.01.2025 г. обществена информация - дали е налице идентичност или не между посочените ПИ и УПИ, като се посочи идентификатора на УПИ. В хода на производството съдът е констатирал, че по делото е налично писмо изх. №20-1244-24.02.2025 г. от началника на СГКК, с което е отговорено на въпросите поставени от заявителя. С разпореждане №11843/07.04.2025 г. съдът е указал на жалбоподателя да посочи дали и кога е получил писмото и дали поддържа така подадената жалба срещу отказ на началника на СГКК - София. С молба от 22.04.2025 г. жалбоподателят е уточнил, че поддържа жалбата срещу АГКК, като твърди, че не е получил отговор от административния орган. При така установеното съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ, а е налице произнасяне макар и след установения срок. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят поддържа оспорването на мълчалив отказ, но не и на посоченото писмо, съдът е приел, че така подадената жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу несъществуващ акт. С оглед изложеното е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е съответно на закона. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, като е извършил правната преценка относно допустимостта на подадената жалба при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната уредба. Законосъобразен е изводът на съда, че соченият от жалбоподателя мълчалив отказ не съществува предвид наличието на изрично произнасяне от страна на компетентния административен орган макар и след установения срок с писмо изх. № 20-1244/24.02.2025 г. на началника на СГКК - София. В конкретния казус по заявлението задълженият субект се е произнесъл с цитираното по-горе писмо, което по своето съдържание и правна същност съставлява изрично произнасяне от негова страна по смисъла на цитираните разпоредби на ЗДОИ, поради което искането на заявителя в производството по ЗДОИ се явява удовлетворено, а съдебното оспорване на мълчалив отказ на председателя на СГКК – лишено от предмет и с отпаднал правен интерес. В този контекст изводът на съда, че след оспорения мълчалив отказ е последвало издаването на изричен административен акт, с който е отговорено на заявлението на жалбоподателя, е правилен. Поради това след получаване на исканата информация за частния жалбоподател е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита срещу мълчаливия отказ на началника на СГКК- София. Като е достигнал до заключение в този смисъл, състав на АССГ е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, а наведените от частния жалбоподател доводи в обратен смисъл следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед гореизложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение