Определение № 104 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. В., М. Н. В. и В. Н. В. срещу разпореждане от 04.02.2020 г. по гр. д. № 1730/2019 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е върната жалба № 10408/30.11.2019 г. срещу определение № 495 от 30.10.2019 г. по същото дело, постановено по реда на чл.288 ГПК. Жалбоподателите считат разпореждането за незаконосъобразно и искат неговата отмяна, тъй като според тях определението по чл. 288 ГПК прегражда по-нататъшното развитие на делото. Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 495 от 30.10.2019 г. по гр.д. № 1730/2019 г. на Върховния касационен съд, I г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 2099 от 05.12.2018 г. по в.гр.д. № 2058/2018 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното разпореждане е върната като недопустима подадената от частните жалбоподатели жалба срещу това определение по съображения, че то е окончателно. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определенията, с които ВКС се произнася в отрицателен смисъл по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не могат да се квалифицират като преграждащи по-нататъшното развитие на делото, тъй като с тях се извършва проверка за наличието на установените в чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК критерии за селекция на жалбите, нито законът е предвидил изрично възможност за тяхното обжалване. С разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща хипотезите, при които решенията влизат в сила, недопускането на касационната жалба за разглеждане по същество е приравнено по правни последици на неуважаването на касационната жалба. При недопускане на касационната жалба до разглеждане/ чл. 296, т. 3 ГПК/ законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение с възможност за обжалване на определението по чл. 288 ГПК, каквото условие се съдържа по отношение на основанията по чл. 296, т. 2 ГПК, което сочи, че третира определенията по чл. 288 ГПК като окончателни. Като е достигнал до същия извод съставът на ВКС е приложил точно процесуалния закон, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,