Определение № 425 от 18.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3228/2013 г.

Производството е по чл.245, ал.3 ГПК. Образувано е по молба на И. Н. С. - Р., с искане за обезсилване на разпореждане на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист за 2100 лева, направени по делото разноски, с оглед последващо уважаване на предявения от нея иск по чл.74 ЗЗД с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Молителката иска и издаване в нейна полза на обратен изпълнителен лист за сумата от 50 лева, внесена от нея по сметката на ЧСИ в качеството й на длъжник по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист за сумата от 2100 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата, в частта относно искането за издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК, във връзка с постановеното от ВКС решение по чл.290 ГПК, е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, но разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила определение от 29.03.2013г. на Районен съд – Пловдив по гр.д. № 7526/2011г., постановено по молба на [фирма], е отменено разпореждането от 15.01.2013г. по същото дело за издаване на изпълнителен лист срещу И. Н. С. – Р. за 2100 лева – направени съдебни разноски и изпълнителният лист е обезсилен. Съгласно издаденото на 06.10.2014г. удостоверение по изпълнително дело № 20138250400490 на ЧСИ С. Г., рег. № 825 при КЧСИ, образувано въз основа на издадения срещу ищцата изпълнителен лист за 2100 лева съдебни разноски, по изпълнителното дело е постъпила на 19.09.2013г. по банковата сметка на ЧСИ сумата от 50 лева, внесена от длъжника по изпълнението, И. С решение № 122 / 18.09.2014г. по т.д. № 3228 / 2013г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, след отмяна на въззивното решение, е уважен искът на И. Н. С. – Р. срещу [фирма] в пълния претендиран размер. Предвид изложената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че молбата по чл.245, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 50 лева срещу взискателя в изпълнителното производство е неоснователна, тъй като предпоставка за това е не само сумата по изпълнителния лист или част от нея да е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, но е необходимо тя да е преведена от съдебния изпълнител на взискателя, в каквато насока е и принципното разрешение, дадено в т.13 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4 / 2013г на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай сумата от 50 лева е постъпила по сметката на ЧСИ, но не е преведена на взискателя, поради което за нея не може да бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу взискателя, като ЧСИ дължи връщането й на длъжника по изпълнението, което се прекратява / чл.245, ал.3 ГПК/. Молбата в останалата част е недопустима. Искането за обезсилване на разпореждането за издаване на изпълнителен иск, мотивирано с постановеното по чл.290 ГПК решение от ВКС, с което се отменя изцяло въззивното решение и се уважава претенцията на ищцата, е направено при липса на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. От една страна, актът, чието обезсилване се търси, вече е отменен с разпореждане на районния съд, а от друга страна, отмяната на въззивното решение, вкл. в частта за разноските, води до прекратяване на изпълнението, съгласно чл.245, ал.3 ГПК, поради което длъжника по изпълнението няма интерес от отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист за разноските и от обезсилване на изпълнителния лист. С оглед горното, молбата по чл.245, ал.3 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а в частта, относно искането за обезсилване на разпореждането на районния съд за издаване на изпълнителен иск, молбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд