Определение № 9076 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби. Първата е подадена от Т. Т. С., чрез пълномощника адвокат Д. Караилиева, срещу определение № 1687 от 16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 9607/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й за обявяване нищожност на т. 3 от заповед № РД-09-50-1336/27.10.2008 г. на главния архитект на Столична община, касаеща образуване на нов УПИ ХІІІ-„за озеленяване“ и е прекратено производството по делото. Частна жалба срещу това определение е подадена и от Ч. Н. С., но с разпореждане № 18493 от 30.05.2025 г., влязло в сила на 24.06.2025 г., тя е върната, тъй като производството по отношение на него е прекратено с определение № 10730 от 05.12.2023 г., частната му жалба срещу него е върната с определение № 705 от 22.01.2024 г., оставено в сила с определение № 4001 от 03.04.2024 г. по адм. дело № 3300/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС). Т. С. навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че има качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като имотът й влиза в обхвата на изменението на подробния устройствен план (ПУП) по процесната заповед и е непосредствено засегнат от него, защото е променена регулационната му линия и е останал без достъп до улица - бул. Константин Величков. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане. Отговор по тази частна жалба е подаден от ответника „Луксинвест“ ЕООД, който оспорва жалбата и по изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Отговор е подал и кмета на Столична община, но направените от него възражения и искания не следва да бъдат обсъждани, тъй като ответник по делото е главния архитект на Столична община, а заинтересована страна е самата община. Втората частна жалба е подадена от „Луксинвест“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат И. Баева, срещу определение № 16200 от 13.05.2025 г., постановено по същото адм. дело № 9607/2023 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искането му за допълване на определение № 1687 от 16.01.2025 г. в частта за разноските. „Луксинвест“ ЕООД заявява, че е представил на съда договор за правна помощ и част от заплатеното адвокатско възнаграждение вече му е присъдено с определение № 661 от 19.01.2024 г., което е било намалено от ВАС на 625 лева, като сега претендира остатъка до заплатения размер от 1800 лева. Посочва, че договорът за правна помощ по естеството си е неформален договор и не изисква писмена форма, а пълномощникът е осъществил процесуално представителство. Иска отмяна на атакуваното от него определение и осъждане на Т. С. да му заплати направени разноски в размер на 1175 лева. Ответниците не са подали отговори по втората частна жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита двете частни жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледана по същество, частната жалба на Т. С. е неоснователна. С атакуваното с нея определение № 1687 от 16.01.2025 г. АССГ е приел, че жалбата на С. с искане за прогласяване нищожност на заповед № РД-09-50-1336/27.10.2008 г. в частта й по т. 3, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК, тъй като жалбоподателката няма качеството на заинтересувано лице по чл. 131 ЗУТ. Установено е, че тя се легитимира като собственик на УПИ ХІ-7 в кв.278б, който съответства на ПИ 68134.306.376 по КК. Съдът е установил също, използвайки специалните знания на вещо лице по неоспорена от страните експертиза, че по предходния ПУП от 1993 г. и 1994 г. частта пред имоти с идентификатори 68134.306.376 и 68134.306.470 е била с предназначение за тротоар - площ между уличнорегулационната линия на кв. 278б и източния бордюр на бул. Константин Величков. По тези планове имотите имат лице към булеварда. С процесното изменение от 2008 г., западната уличнорегулационната линия на кв.278б е изместена в западна посока, като част от пространството между уличнорегулационната линия на този квартал и източния бордюр на бул. Константин Величков от предходния ПУП от 1993 г. и 1994 г. е отредена за тротоар с ширина 3,00 м., част от терена е обособена в УПИ без номер и отреждане, а в друга част е обособен в УПИ XIII-„за озеленяване“. Предвид предмета на жалбата - само частта от заповедта, касаеща новия УПИ ХІІІ-„за озеленяване“, АССГ е установил, че имотът на С. - УПИ ХІ-7, не е предмет на самия план - чл. 131, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Той не е и съседен на имота по разработката, включително през улица, поради което не са налице хипотезите и на чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 .ЗУТ. Не е налице също хипотезата на т. 5 от тази алинея, защото за имота на жалбоподателката няма предвиждания в плана, които да въвеждат на ограничения в режима на застрояване и ползване. Определение № 1687 от 16.01.2025 г. е правилно. Т. С. не оспорва изводите на съда, че по отношение на притежавания от нея имот не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ, но за да обоснове неправилност на атакуваното определение развива съображения, че са налице хипотезите на чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗУТ. Действително с оспорената т. 3 от заповедта не се създава свързано застрояване между нейния имот и УПИ ХІІІ-„за озеленяване“, няма допуснати намалени отстояния, няма и промяна в предназначението на имота - предмет на този план. Посочените от С. съображения също са неоснователни. Няма съмнение, че предмет на оспорената т. 3 от заповедта е само УПИ ХІІІ-„за озеленяване“, но не и имота на С.. За последния няма промяна в регулационните линии с процесното изменение. По отношение на т. 5 от чл. 131, ал. 2 ЗУТ, за да е налице тази хипотеза е необходимо с изменението да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване за имота на С.. Създаването с атакуваната част от процесната заповед на УПИ ХІІІ-„за озеленяване“ по никакъв начин не въвежда такива органичения, а съгласно представените от жалбоподателката доказателства, вече е пристъпено към отстраняване на допуснатата в няколко поредни плана неточност - ограничаването на достъпа на имота й до бул. Константин Величков, като със заповед № САГ25-РА53-92/17.01.2025 г. на главния архитект на Столична община е наредено да се изработи служебно проект за ПУП - изменение на плана за регулация на задънената улица с цел осигуряване на лице и достъп на няколко имота, между които УПИ ХІ-7. Следователно, като е приел жалбата на Т. С. за недопустима поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 131 ЗУТ и е прекратил производството по делото, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По същество, частната жалба на „Луксинвест“ ЕООД срещу определение № 16200 от 13.05.2025 г. е основателна. АССГ неправилно е приел, че искането на дружеството за допълване на решението в частта за разноските, е неоснователно. С определение № 1687 от 16.01.2025 г. производството по жалбата на С. е прекратено, поради което „Луксинвест“ ЕООД, в качеството му на заинтересована страна, има право на разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК, тъй като за него този акт е благоприятен. Към молбата от 12.12.2023 г., на която се позовава в частната си жалба, дружеството не е представило договор за правна помощ и такъв няма по делото, но са представени адвокатско пълномощно, издадена фактура от адвокатското дружество „Саздов и Петров“ в тежест на „Луксинвест“ ЕООД по договор за правна помощ по адм. дело № 9607/2023 г. на АССГ за сумата от 1800 лева с ДДС и платежно нареждане за плащането на тази сума по банков път. Независимо от липсата на договор за правна помощ, на дружеството следва да се присъдят сторените разноски. Представени са списък на разноските, фактура, платежно нареждане и пълномощни за упълномощаване на адвокатското дружество „Саздов и Петров“ и преупълномощаване на адвокат И. Баева, която действително е осъществила защитата. Когато фактурата е издадена въз основа на писмено упълномощаване - адвокатско пълномощно и същата е придружена от платежно нареждане, това е достатъчно основание да се счита, че страните са постигнали съгласие за предмета и цената на договора за правна защита. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е само за доказване. В случая са налице писмени доказателства, удостоверяващи и доказващи наличието на упълномощаване и плащане. Затова и на основание чл. 143, ал. 4 АПК е основателно предявеното искане за присъждане на разноски по настоящото дело. Направените от „Луксинвест“ ЕООД такива са за заплатеното адвокатско възнаграждение и са доказани в размер на 1800 лева. Част от тези разноски - в размер на 625 лева вече са му присъдени с определение № 5152 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 3787/2024 г. на ВАС, поради което следва да му бъде възстановен отстатъка от 1175 лева, който се претендира сега. Неоснователно е възражението за прекоментост на Т. С., предвид фактическата и правна сложност на делото, провежданите открити съдебни заседания, извършваната експертиза и няколкократното произнасяне на горната инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд