Определение № 693 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2295/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Свободна зона – Русе“ ЕАД срещу определение на Апелативен съд – Велико Търново. Ищецът „Еуро Медикал Технолоджи“ ООД оспорва жалбата. С обжалваното определение, постановено след като не е допуснато по жалбата на ответника касационно обжалване на постановеното по делото решение, въззивният съд се е произнесъл по съдържащото се в касационната жалба оплакване за неправилно определени разноски за въззивното производство, представляващо по същността си искане за изменение на въззивното решение по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е отхвърлил същото като неоснователно. За да постанови определението си, съдът е намерил за неоснователно своевременно заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв., вкл. ДДС, не е прекомерно спрямо фактическата и правната сложност на спора във въззивното производство и осъществените от упълномощения адвокат действия по защитата. Съобразил е и обстоятелството, че възнаграждението съответства на размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., като е посочил, че макар и установените в наредбата размери да не са обвързващи, не е налице пречка същите да бъдат използвани като ориентир. Частната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите, че въззивният съд не е извършил анализ на реалните пазарни цени на адвокатските услуги при съобразяването като критерий на ориентировъчния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 5 ГПК от Наредба № 1/2024 г. съгласно приетото в решението по д. № С-438/22 на СЕС. В мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС-ОСГТК са разяснени критериите, които съдът следва да преценява при произнасяне по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно фактическата и правна сложност на спора, в частност доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Пазарните цени на адвокатските услуги не са сред тези критерии. Следва освен това да се посочи, че въззивното определение е в съответствие с актуалната практика на ВКС, формирана след решението по д. № С-438/22, съгласно която установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждение не са обвързващи, но могат да служат като ориентир при преценката за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. С тези мотиви съдът