Решение № 7172 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2014 г.

Решение № 7172 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК , във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Бисер Йорданов Събчев срещу решение № 215 от 26.05.2014 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 1047/2013 г., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № 051301797/12.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 503/01.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново. С РА в обжалваната част са определени данъчни задължения както следва: за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2137,50 лева и лихви в размер на 723,19 лева, за 2010 г. в размер на 1626,00 лева и лихви в размер на 382,30 лева и за 2011 г. в размер на 1752,00 лева и лихви в размер на 230,39 лева. Касаторът Бисер Йорданов Събчев оспорва решението изцяло, като изтъква касационни основания, квалифицирани от съда като такива по чл. 209, т. 3 АПК - съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че не са взети предвид възраженията му относно годишния му счетоводен баланс и че не е бил призован с надлежна призовка да се яви в съдебно заседание. Моли решението и РА да бъдат отменени. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново оспорва касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С оспорения пред Административен съд гр. Велико Търново акт в тежест на Бисер Йорданов Събчев са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2137,50 лева и лихви в размер на 723,19 лева, за 2010 г. в размер на 1626,00 лева и лихви в размер на 382,30 лева и за 2011 г. в размер на 1752,00 лева и лихви в размер на 230,39 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите за съответните периоди е формирана след анализ на приетите за относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е определена, като е взет предвид общият размер на получените доходи, намалени със съответните нормативно признати разходи и с размера на задължителните осигурителни вноски. Въз основа на така формираната данъчна основа е определен и размерът на дължимия данък върху доходите. Административен съд гр. Велико Търново е счел жалбата за неоснователна. За да я отхвърли, съдът е възприел фактическите констатации в ревизионния акт относно доходите на Бисер Събчев за всеки от ревизираните периоди. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, тъй като не са декларирани получени доходи и не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. Относно използваните критерии по чл. 122 ДОПК, техният подбор и анализ съдът е приел, че не са оспорени с конкретни възражения, а освен това критериите са използвани в резултат на анализ на събраните доказателства и се базират на факти, които не са спорни по делото. Не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, извършени по време на ревизията. Съдът се е позовал на представената от ревизираното лице декларация, че за периода 2007 - 2011 г. е извършвал превоз на пътници до Италия, срещу което е получавал суми, като уточнява и техния размер. Данъчната основа е изчислена на база така декларираната цена на превоза, броя на пътуванията и на пътниците. Съдът е приел за безспорен факта, че независимо от липсата на регистрация като едноличен търговец, Бисер Събчев е осъществявал по занятие търговски сделки и е реализирал доходи от стопанска дейност, осъществявайки превоз на пътници от България до Италия и обратно, като не е подал годишни данъчни декларации по реда на ЗДДФЛ. От предоставена от Областна дирекция на МВР град Видин справка е установено, че за ревизираните периоди жалбоподателят е осъществил многобройни пътувания до Италия и обратно. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните пороци, обуславящи наличието на касационни основания. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с призоваване на касатора в първоинстанционното производство. За първото съдебно заседание, насрочено за 19.02.2014 г. на Бисер Събчев е била изпратена призовка на посочения от него адрес, която е получена на 30.12.2013 г. от Милен Миков, лице от адреса. Връчването на призовката на друго лице, което живее на адреса и е съгласно да я приеме, е допустимо съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК. Във връзка с качеството на лицето, получило призовката, в касационната жалба не са направени никакви възражения. Освен това съдът приема, че Бисер Събчев е бил уведомен за делото, тъй като на 17.11.2013 г. е упълномощил адвокат Каменов да го представлява по същото. На 18.02.2014 г. адвокат Каменов е подал молба за отлагане на първото съдебно заседание, от която е видно, че му е известна датата на насрочване на делото. Към молбата не са били представени доказателства за наличие на препятствие, което пречи на страната по делото и на нейния пълномощник да се явят в съдебно заседание, поради което правилно АСВТ е оставил искането за отлагане на делото без уважение. Независимо от това, след като е дал ход на делото, съдът все пак е дал нова възможност на жалбоподателя да представи доказателства съобразно надлежно указаната му доказателствена тежест и е отсрочил делото за 07.05.2014 г. До следващото съдебно заседание включително не са представени никакви доказателства и не са направени доказателствени искания. Нови доказателства не се представят и с касационната жалба, въпреки че касаторът е твърдял, че разполага с такива. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаване на касатора от правото му на защита, в частност от правото му да ангажира доказателства. Следва изрично да се подчертае, че касаторът не е направил оплаквания за допуснати други процесуални нарушения, освен тези във връзка с призоваването му. Не е налице и необоснованост на решението. Същото е базирано на събрания в хода на ревизията доказателствен материал, приет като доказателства в съдебното производство. Въз основа на събраните доказателства, съдът е направил обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанията са по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и тяхното наличие е доказано в ревизионното и съдебното производство. По съществото на спора, от значение е дали Бисер Събчев е имал през ревизираните периоди установените в ревизионното производство доходи/приходи. Освен общия принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА. Изчисляването на данъчната основа е извършено от органите по приходите на база дадените от самото ревизирано лице обяснения за сумите, които е получавал за превоз на пътници, за разходите във връзка с всяко от пътуванията, както и на данните, предоставени от ОД на МВР за всяко от пътуванията - дата и брой превозвани пътници. Вземаната от Бисер Събчев такса за пътуването е умножавана по броя на пътниците. Правилно са изводите на органите по приходите и на съда, че Бисер Събчев е осъществявал по занятие и систематично търговска дейност - превоз на пътници за ревизирания период, от която е реализирал приходи. Тези приходи не са декларирани по предвидения от закона ред, не е водена и счетоводна отчетност. Налице е доход по смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно посочения текст, по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На директора на дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново не се дължат разноски, тъй като такива вече са му присъдени в първоинстанционното производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение