Определение № 28 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 18/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Ц. В. срещу определение №179 от 23.09.2020г., постановено по т.д.№190/2020г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о., с което производството по делото е прекратено като недопустимо. В частната жалба от 08.10.2020г. и в уточнението към нея, направени с молби от 26.10.2020г. и 02.12.2020г., се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като се твърди че жалбоподателката е пропуснала преклузивния тримесечен срок да иска отмяна на арбитражното решение поради некоректност страна на нейния пълномощник – адвокат Д.Ф.. Отделно се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на претенциите на „Профи Кредит България“ ЕООД, които са уважени с арбитражното решение. Претендира се отмяна на арбитражното решение и преразглеждане на спора по същество. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, в който се поддържа, че обжалваното определение на ВКС за прекратяване на производството по чл.47 ЗМТА е правилно, тъй като е изтекъл преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване на иска. Сочи се, че причините за пропускане на тримесечния срок, посочени от жалбоподателката, са ирелевантни за процесуалния спор, доколкото от данните по делото е несъмнено, че Р. В. е узнала за арбитражното решение още през 2017г., а исковата молба е заведена през 2019г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото частно производство. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по т.д.№190/2020г. на ВКС, ІІ т.о. е образувано по искова молба на Р. Ц. В. против „Профи Кредит България“ ЕООД с правно основание чл.47, ал.2 и чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА за прогласяване нищожността, респ. отмяна на арбитражно решение №1052 от на 21.01.2016г. на арбитър Б. Г.. С обжалваното определение №179 от 23.09.2020г. съставът на ВКС е прекратил производството по делото като недопустимо, приемайки, че при предявяването на исковете на 07.01.2019г. е бил изтекъл преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. В тази връзка съдът е посочил, че от данните съдържащи се в приложената преписка с вх.№ 7343/24.07.2017г. на ВКС е видно, че ищцата е знаела за арбитражното решение и за издадения въз основа на него лист към датата 27.04.2017г. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения. От съдържанието на исковата молба, приложена към преписка с вх.№7343/24.07.2017г. на ВКС (която впоследствие е върната като нередовна с влязло в сила разпореждане), е видно, че към датата - 24.07.2017г., ищцата е знаела за постановеното срещу нея осъдително арбитражно решение по арб.дело.№1052/2015г. на арбитър Б. Г.. Отделно следва да се има предвид, че данни за знанието на Р. В. за арбитражното решение още към 21.07.2017г. се съдържат и в договора за правна защита и съдействие от 21.07.2017г., сключен между жалбоподателката и нейния пълномощник - адвокат Д. Ф.. Без значение за пропуснатия срок по чл.48, ал.3 ЗМТА е коректността в действията на пълномощника на жалбоподателката, свързани с атакуването на арбитражното решение. С изтичане на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА се преклрудира „ex lege“ правото да се иска прогласяване нищожността, респ. отмяна на арбитражното решение, на основание чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА. Не е предмет на настоящото частно производство правилността на арбитражното решение, поради което доводите на жалбоподателката за неоснователност и недоказаност на претенциите на „Профи Кредит България“ ЕООД във връзка с договора за револвиращ кредит, не следва да бъдат обсъждани. На основание чл.78, ал.8 ГПК във в с чл.25а, ал.2, предл.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата 50лв. – юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговора на частната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение