Определение № 692 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 425/2024 г.

Подадена е молба от „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност, чрез синдик Л. С., за освобождаване на внесената парична гаранция по искането за спиране изпълнението на въззивното решение, като същата бъде върната на вносителя по посочените в молбата начин и банкова сметка. Молителят изразява евентуално становище за приложение на чл. 251 ГПК, като се тълкува предходното решение от 18.12.2024 год. по настоящето дело в частта относно отхвърлената молба на другата страна – К. Д., с оглед приложение на чл. 282, ал. 4 ГПК. Молбата за връщане на внесеното обезпечение е подадена по електронната поща на 27.12.2024 год. Насрещната страна – К. С. Д., чрез адв. Цв. Й., с писмена молба от 3.02.2025 год. е възразила внесеното обезпечение да бъде освободено и върнато поради нанесените й имуществени и неимуществени вреди от спиране на изпълнението, за обезщетяване на които ще предяви отделен иск. Освен това намира за неправомерно възстановяване на внесената гаранция по чужда банкова сметка. Иска внесеното обезпечение да се внесе в масата по несъстоятелност, за да може да се удовлетворят кредиторите на дружеството. Обезпечението по ч. гр. д. № 2290/2023 год. по описа Върховния касационен съд, II г. о., чрез спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 405 от 23.03.2022 год. по въззивно гр. д. № 1534/2021 год. на Софийския апелативен съд, е допуснато въз основа на подадената молба за отмяна на това решение, по която настоящият съдебен състав се е произнесъл с окончателен съдебен акт, като я е оставил без уважение – решение № 542 от 16.09.2024 год. С допълнително решение № 759 от 18.12.2024 год. по същото дело е оставена без уважение молбата на молителя „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност за поправка на очевидна фактическа грешка в първото. С влязлото в сила решение № 405 от 23.03.2022 год. по гр. д. № 1534/2021 год. на Софийски апелативен съд „Тома строй“ ЕООД, в несъстоятелност е осъдено да предаде на К. С. Д. на основание чл. 108 ЗС владението върху описания недвижим имот, представляващ апартамент. Решението е влязло в сила на 17.03.2023 год., с постановяване на определение № 50100 по гр. д. № 3315/2022 год. на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване. Внесената гаранция обезпечава вредите, които са настъпили от забавянето на изпълнението от влизане в сила на решението до произнасянето по молбата за отмяна, но не и други такива, като присъдени разноски, съгласно твърденията на другата страна. С постановяване на решението по настоящето дело от 16.09.2024 год., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за отмяна на въззивното решение, отпада действието на спирането на изпълнението и същото настъпва по право, без да е необходим нарочен акт. Съгласно чл. 282, ал.4 ГПК, към който препраща чл. 309, ал. 1 ГПК, внесеното обезпечение се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, респ. молбата за отмяна е отхвърлена, както е в случая, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. В случая К. Д. е заявила в писмения отговор, че ще предяви такъв иск, но не и че в указания срок – двуседмичен от 16.09.2024 год. е сторила това. Следователно, липсват пречки обезпечението да бъде освободено. Неоснователно е и поддържаното от същата възражение относно начина на връщане на внесеното обезпечение по посочената банкова сметка на И. И. И.. Видно е от приложеното платежно нареждане по ч. гр. д. № 2290/2023 год., че вносител на обезпечението за сметка на дружеството е именно това лице, и сумата е наредена от посочената банкова сметка, по която се иска превода. Внесеното обезпечение и към настоящия момент е по сметката на ВКС, видно от извършената проверка в счетоводството на ВКС /справка на л. 34 от цитираното частно производство/. С оглед горното, настоящият състав счита, че внесената сума като обезпечение следва да бъде освободена по посочения от молителя начин, тъй като липсва основание същата да се задържа по сметката на съда и искането за връщането й е направено в едногодишен срок от датата на изискуемостта, съгласно чл. 82 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС