Определение № 331 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/2012 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 29 445 от 23.07.2012г. подадена от И. Д. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 416 от 21.03.2011г. по гр.д. № 257/2011г. на Пловдивски окръжен съд. Поддържа се основание по чл. 304 ГПК. Молителят изтъква, че притежава по наследство от лелите си Й. И. П. и М. И. Д. приземния етаж от триетажната жилищна сграда в [населено място] на [улица], а собствеността върху притежаваните */* ид.ч. от дворното място е продал на Б. и А. Б., които се легитимират като собственици на втория етаж от жилищната сграда. В производството по влязлото в сила решение съдът е определил притежаваните от ищците А. и М. В. /собственици на първия жилищен етаж от сградата/ идеални части от дворното място по реда на чл. 40 ЗС и е сторил това без участието на молителя като собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда. За воденото дело той узнал едва след като Б. предявили срещу него претенция за връщане на част от продажната цена по договора за прехвърляне на идеални части от дворното място. Излага съображения, че в производството по определяне размера на общите части в етажната собственост следва да участват всички съсобственици и поради това иска отмяна на решението, постановено без негово участие. Ответниците по молбата А. Г. В. и М. С. В. я намират за неоснователна. Считат, че молителя няма качеството на трето лице, обвързано от решението понеже искът не е предявен от или срещу етажната собственост, а правата си от дворното място е отчуждил. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното: Молителят не е страна в производството по влязлото в сила решение и поради това молбата му се основава на чл. 304 ГПК. Срокът за подаване на молба за отмяна в тази хипотеза е от узнаване на решението - чл. 305, ал.1, т.5 ГПК. Видно, че молителят е подал молба за отмяна на същото решение и на същото основание с вх.№ 14863 от 17.04.2012г. Тази молба е била върната от първоинстанционния съд с разпореждане от 06.06.2012г. поради неотстраняване на нередовностите й. Настоящата молба е подадена на 23.07.2012г. При така установеното молбата се явява просрочена. Дори и да се приеме, че молителят е уведомен за постановеното решение към датата на подаване на първата молба, то от този момент до подаване на настоящата втора по ред молба е изтекъл предвидения в закона тримесечен срок. Неспазването на срока за подаване на молбата прави разглеждането й недопустимо. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.