Определение № 150 от 16.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4827/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против определение № 2847 от 6.11.2024г. по гр.д. № 59/2023г. на Апелативен съд София за спиране на производството по делото до приключване на производствата по т.д.№ 1033/2024г.на СГС, гр.д. № 572/2024г. на СРС, гр.д. № 3164/2024г. на СРС и гр.д. № 2036/2024г. на СГС. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а съдопроизводствените действия продължени. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Производството по делото е образувано въз основа на предявен на 5.05.2017г. от „Лион Инвест груп“АД [населено място] иск, с правно основание чл.177 ЗЗД, против „Лион Трейдинг“ООД [населено място] за заплащане на сумата от 207 803.83лв., представляваща увеличена стойност на имот, ипотекиран в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД [населено място], който имот е с идентификатор 56784.525.60 по КК и КР на [населено място],с административен адрес: ул.В.“ № 4, с площ от 529кв.м., ведно с построените в него сгради: сграда с идентификатор 56784.525.60.4, със застроена площ 29 кв.м.,брой етажи един, с предназначение – сграда за енергопроизводство, сграда с идентификатор 56784.525.60.8, със застроена площ 302 кв.м.,брой етажи два, с предназначение – промишлена сграда, включваща три самостоятелни обекта / сграда с идентификатор 56784.525.60.8.1, сграда с идентификатор 56784.525.60.8.3 и сграда с идентификатор 56784.525.60.8.4/, сграда с идентификатор 56784.525.60.9, със застроена площ 24 кв.м.,брой етажи един, с предназначение – складова база, склад, сграда с идентификатор 56784.525.60.10,със застроена площ 56 кв.м.,брой етажи два, с предназначение – административна, делова сграда, включваща още три самостоятелни обекти / сграда с идентификатор 56784.525.60.10.1, сграда с идентификатор 56784.525.60.10.2, сграда с идентификатор 56784.525.60.10.3/.„Лион Инвест груп“АД е твърдял, че е собственик на имота, който е придобил с тежести /два броя ипотеки в полза на МКБ Юробанк АД/ и който имот – е бил предмет на изпълнение по изп.д.№ 20138250400239 та ЧСИ Г.. Това изпълнителното дело е било образувано от МКБ Юробанк АД срещу длъжника„Лион Трейдинг“ ООД. Ищецът „Лион Инвест груп“АД е придобил имота чрез извършена на 14.09.2010г.апортна вноска. Впоследствие изп.д.№ 239 е прекратено и е образувано изп.д.№ 289/2018г.на същия ЧСИ. Настоящият частен жалбоподател е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника с разпореждане на съда от 30.11.2018г. Не се спори, че в негова полза върху процесния недвижим имот са учредени договорни ипотеки през 2007г. Не се спори и че понастоящем са висящи дела /т.д.№ 1033/2024г.на СГС, гр.д. № 572/2024г. на СРС, гр.д. № 3164/2024г. на СРС и гр.д. № 2036/2024г. на СГС/. с предмет оспорване действителността на учреденото в полза на„Първа инвестиционна банка“ АД ипотечно право. Със сега обжалваното определение състав на САС е приел, че така образуваните производства са преюдициални по отношение на процесното по чл.177 ЗЗД. Липсата на идентичност на страните /пред вид последвалите прехвърляния на вземанията/, съдът е преценил като ирелевантно с оглед разпоредбите на чл.298, ал.2 ГПК и чл.226, ал.3 ГПК. Възражението на жалбоподателя е, че макар и принципно вярна тезата на съда, че основателността на иска по чл.177 ЗЗД е обусловена от действителността на учреденото ипотечно право, същата е невярна в конкретния случай, защото ищецът в производството не е собственик на процесния имот и това води до неоснователност на иска по чл.177 ЗЗД. Отделно, счита че резултатът от висящите дела е предопределен пред вид установената съдебна практика и единствената цел на искането за спиране е забавяне на производството „в следващите поне пет години“. Настоящият съдебен състав намира обжалвания съдебен акт за правилен, а доводите на жалбоподателя за несъотносими към единственият спорен въпрос, предмет на настоящето производство по проверка на законосъобразност на постановения акт за спиране – дали е налице обективната зависимост между висящите производства и процесното в съотношение на обуславящо и обусловено. Отговорът на този въпрос е положителен, защото една от предпоставките за уважаване на иска по чл.177 ЗЗД е дали имотът е бил надлежно ипотекиран /за да има право ищецът да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори стойността на вече направените от него необходими разноски/. В производството по обжалване на акта за спиране обаче, съдът не може да изследва и да се произнася във връзка с наличието ли не на предпоставките за основателност на предявените искове, предмет на висящите производства. Той само преценява – дали решението по разглежданото „в същия или в друг съд“ „ще има значение за правилното решаване на спора”. Тази преценка е важна, защото съгласно т.1 от ТР № 1/2017г.по т.д.№ 1/2017г.на ОСГТК на ВКС - наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение