Решение № 3282 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Национална организация за оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ (НООРО) АД, подадена чрез пълномощника адвокат Ж. Найденова, против решение № 11680 от 19.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11319/2024 г. по описа на Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-600/17.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът в нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК, не му е указал за кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Единственото доказателство въз основа на което, както съдът, така и органът, са направили изводите си, са представени по формата на справки в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) количества събрани индустриални и портативни негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) и количествата, докладвани чрез Националната информационна система за отпадъци (НИСО) в годишните отчети за 2022 г. на „Феникс Инверс“ ООД. Над тези справки НООРО АД няма контрол, няма задължение да попълва или да подава данни. Заявява, че няма подизпълнители, а сключва договори с лица притежаващи съответни разрешителни - „Феникс Инверс“ ООД, което от негово име и за негова сметка трябва да изпълни целите по Наредбата за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори (НБАНУБА). С „Феникс Инверс“ ООД е бил сключен договор и това дружество е отчело пред НООРО АД изпълнение на дейностите, но ангажираните доказателства в тази насока не са били обсъдени от съда. Също на запитване от органа, „Феникс Инверс“ ООД е отговорило, че има договор с НООРО АД и за 2022 г. е предало за рециклиране на „Ел Бат“ АД за целите на НООРО АД портативни и индустриални НУБА. Оспорва отговорите на „Ел Бат“ АД, които счита за противоречиви, а осен това същото дружество и „Еко Бат България“ АД, за чието изпълнение на целите е прието, че са били приети НУБА, са свързани лица. Твърди, че съгласно представения договор между „Феникс Инверс“ ООД и „Ел Бат“ АД, за установяването за кого е изпълнявана дейността по преработката е следвало да има изрична декларация, каквато липсва. Моли за отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - министър на околната среда и водите, чрез пълномощника юрисконсулт П. Петков, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Със заповед № РД-600/17.08.2023 г., на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗУО на НООРО АД, като „организация по оползотворяване“ по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗУО, е определено задължение за заплащане на продуктова такса за батерии и акумулатори за 2022 г. в размер на 66 018,23 лева поради недоказано изпълнение на задълженията му за събиране и рециклиране на НУБА и изпълнението на целите по чл. 17 и чл. 18, ал. 2, т. 1 НБАНУБА. За да отхвърли жалбата срещу тази заповед, тричленният състав на ВАС е изложил мотиви за издаването й компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Изводите на съда са направени въз основа подробен анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че през 2022 г. НООРО АД е извършвало дейност като организация по оползотворяване на НУБА, респективно дължи изпълнение на задълженията и целите за събирането им по чл. 17 НБАНУБА, както и на целите за рециклиране по чл. 18, ал. 2, т. 1 от същата наредбата - рециклиране на не по-малко от 65 на сто от теглото на материалите, съдържащи се в оловно-киселите батерии и акумулатори и т. н. Кредитирани са констатациите на създадената нарочна комисия от органа, която е извършила пълна проверка на декларираните данни, предоставените й от НООРО АД документи и на служебно изискана от нея допълнителната информация. При проверката е установено, че НООРО АД е посочило, че е осъществило събирането на НУБА чрез „Феникс Инверс“ ООД и „Раалус“ ООД. За последното дружество се установило, че не е предоставило годишен отчет чрез НИСО и не е водило отчетност за извършваните дейности с отпадъци за 2022 г., макар да притежава регистрационен документ. „Феникс Инверс“ ООД е предоставило годишен отчет чрез НИСО, съгласно който от името и за сметка на НООРО АД са били събрани 4 тона индустриални и 2 тона портативни НУБА, предадени на „Ел Бат“ АД. В доклада по чл. 66, ал. 1 НБАНУБА „Феникс Инверс“ ООД пък е посочило различни количества предадени от името и за сметка на НООРО АД - 4 тона портативни и 5 тона индустриални. При извършените допълнителни проверки и съгласно годишните отчети е установено, че операторът „Ел Бат“ АД е приел за рециклиране от „Феникс Инверс“ ООД единствено автомобилни НУБА, в количество 233,163 тона и то от името и за сметка на „Еко Бат България“ АД. Изрично съдът е аргументирал, че констатациите на комисията не се опровергават от представения от НООРО АД договор от 01.01.2013 г. между него и „Феникс Инверс“ ООД, анекс от 15.12.2014 г. и приемо-предавателните протоколи за 11 бр. доставки на НУБА през 2022 г. на площадката на „Ел Бат“ АД от „Феникс Инверс“ ООД, защото те не установяват несъмнено извършените доставки на НУБА да са били за изпълнение на задълженията и целите за събирането им, именно от НООРО АД. При установените несъответствия в количествата пуснати на пазара индустриални и портативни батерии и акумулатори по справките в ИАОС, количествата събрани индустриални и портативни НУБА и количествата, докладвани чрез НИСО в отчетите за 2022 г. на „Феникс Инверс“ ООД, НООРО АД е трябвало да установи както пред органа, така и пред съда верността на твърденията си за изпълнение на задълженията и целите от негово име и за негова сметка, с което да обори данните в доклада на комисията, залегнали в решението на органа. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, НООРО АД не е ангажирал доказателства за твърдението си, че е изпълнил задължението си по чл. 66, ал. 1 НБАНУБА да докаже изпълнението. Решението е валидно, допустимо и правилно, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. второ АПК. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределение на доказателствената тежест в процеса. На основание чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В случая административният орган е установил фактическите основания за издаване на акта чрез събраните в хода на административното производство допустими и годни доказателства, съгласно чл. 18 ЗУО и чл. 66 НБАНУБА. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НБАНУБА, която възлага на организацията по оползотворяване на НУБА и лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори и изпълняват индивидуално задълженията си, до 31 март на текущата година да докажат изпълнението на задълженията и постигане на целите по чл. 17 и 18 от наредбата, като представят на министъра на околната среда и водите отчет по образец съгласно приложение № 6 и доклад с фактически констатации за предходната година. Въпреки вмененото му от посочената норма задължение за доказване, която променя разпределението на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК и установените в хода на административното производство несъответствия в отчетите на „Феникс Инверс“ ООД, които са основния факт за издаването на атакувания административен акт, НООРО АД не е изпълнил дадените му изрични указания от съда в определението от 20.02.2025 г., да установи фактите на които основава исканията и от които черпи благоприятни правни последици. Не може да бъде споделена и тезата на касационния жалбоподател, че няма подизпълнители, тъй като този термин е използван легално в чл. 59, ал. 6 ЗУО за отграничаване на лицата, изпълняващи индивидуално задълженията си от тези с които са сключили договори за извършване дейностите от тяхно име - в случая „Феникс Инверс“ ООД и „Раалус“ ООД. Нормата изрично предвижда, че лицата не се освобождават от отговорност за заплащане на продуктова такса, ако техен подизпълнител не е изпълнил възложени задължения, както и изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Тя е в противовес на тезата на НООРО АД, че отговорността му е реализирана въз основа справки в ИАОС и докладваните количества чрез НИСО в отчетите за 2022 г. на „Феникс Инверс“ ООД, върху които то не може да въздейства, заради предвидената отговорност по чл. 59, ал. 6 ЗУО при неизпълнение и от подизпълнителите. Именно неточното изпълнение от страна на подизпълнителя „Феникс Инверс“ ООД и въобще липсата за изпълнение от подизпълнителя „Раалус“ ООД, която на основание чл. 66, ал. 1, изр. второ НБАНУБА е имала задължение да представи доклад и когато няма пуснати на пазара количества, е основанието за ангажиране отговорността на НООРО АД. Правилно първоинстанционният съд е установил въз основа писмата на дружествата и предвид водената отчетност в НИСО, че „Ел Бат“ АД през отчетната 2022 г. не е получавал от „Феникс Инверс“ ООД портативни и индустриални НУБА и не е извършвал дейност по събиране и рециклиране на НУБА от името и за сметка на НООРО АД. „Ел Бат“ АД няма сключен договор за рециклиране на НУБА с НООРО АД, както и с „Феникс Инверс“ ООД за приемане на НУБА от името на НООРО АД. В представения от дружеството-касатор доклад от „Феникс Инверс“ ООД е посочено, че от негово име и за негова сметка на рециклатора „Ел Бат“ АД са предадени общо 9 тона НУБА - 5 тона индустриални и 4 тона портативни. Това количество не съответства на количествата, вписани в годишния отчет на „Феникс Инверс“ ООД, предоставен чрез НИСО, където като събрани и предадени е посочено количество от 6 тона НУБА. В доклада на „Феникс Инверс“ ООД и идентификационния документ също не е посочен вида на НУБА - портативни, индустриални или автомобилни, както и е записано, че се предават от името на „Феникс инверс“ ООД в качеството му на търговец на отпадъци, а не за целите на НООРО АД. Според писмата на „Ел Бат“ АД и приложените към тях идентификационни документи, които съответстват на информацията подавана в НИСО, това дружество през 2022 г. е приело за рециклиране от „Феникс Инверс“ ООД единствено автомобилни НУБА в количество 233,163 тона, които са били събрани и оползотворени от името и за сметка на третото лице „Еко Бат България“ АД. Твърдението, че „Еко Бат България“ АД и „Ел Бат“ АД са свързани лица е въведено за първи път пред касационната инстанция, което е в противоречие със забрана за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Неотносими към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт са възраженията на касационния жалбоподател във връзка с гражданскоправните правоотношения между „Феникс Инверс“ ООД и „Ел Бат“ АД, с оглед предвижданията на договора сключен между тях. Каквито и клаузи да са приели тези дружества, установяване изпълнението от страна на НООРО АД на целите по чл. 17 и чл. 18, ал. 2, т. 1 НБАНУБА е следвало да бъде доказано по предвидения в закона ред, което не е извършено. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна и в полза на бюджета на органа трябва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Възнаграждението се определя в размер от 100 евро, съобразно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. второ от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,