Определение № 156 от 10.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 740/2010 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С разпореждане № 705 от 16. 11. 2010г., постановено по НОХД № 556/ 2010г., П. на Районен съд- гр. Л. е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Делото му е било изпратено по подсъдност, на основание чл. 42, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 НПК, от РС- гр. Плевен, пред когото първоначално е било образувано първоинстанционното съдебно производство. Искането за промяна на местната подсъдност е мотивирано с отводите на всички съдии от РС- гр. Л.. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която, в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. От данните по делото става ясно, че всички действащи съдии от наличния щатен състав на Районен съд- гр. Л. са се отвели от разглеждането на делото, на основание съответно по чл. 29, ал. 1 и чл. 29, ал. 2 НПК, аргументирайки се, че подсъдимият по делото е баща на съдия от същия съд, при което създадените добри колегиални отношения биха породили съмнения в обективното и безпристрастно провеждане на процеса. При тези данни е очевидно, че РС- гр. Л. не може да образува състав, който да разгледа и се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си, като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр. Габрово. Предвид горните обстоятелства, ВКС намери, че обезпечаването на обективен наказателен процес налага делото да бъде разгледано и решено от районен съд, извън съдебния район на ОС- гр. Плевен. Съобразявайки разстоянието между двете населени места, наред и със съществуващите транспортни връзки, касационната инстанция определи Районен съд- гр. Габрово. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение